Аграрна революция: Разлика между версии

През 5 век в късната [[Римска империя]] възниква качествено нов тип обществени взаимоотношения с висока степен на политическа децентрализация, дуализъм на светската и духовната власт, специфична роля на европейския град като център на [[занаят]]ите, и [[търговия]]та, и начално развитие на хоризонтални обществени структури — [[феодализъм]]. При феодалните обществени отношения собствениците на земя ([[феодал]]и) са организирани в строго йерархичен ред: низшестоящият собственик ([[васал]]) получава за службата си поземлен имот (лен, феод) и [[крепостно право|крепостни селяни]] от висшестоящия собственик ([[сюзерен]]). На върха на феодалната пирамида стои [[монарх]]ът, който, в началото на развитието на феодалния строй, има абсолютна власт (подобно на Римските императори) и само отдава имотите на своите васали само за временно ползване.