|
== История ==
Неговото основно ядро от заселници след Освобождението идва от с. Паничарево (днешната местност "Старо село) на", 6 км на юг отюжно от селото), коотокоето отпреди своя странатова е било заселено от жители преди това на с. Чинакчи (днешна местност "Юртя)", на 5 км източно от "Старо село"), на югоизток - 6 км от с. Ново Паничарево. От това произтичаследва, че основателите на с. Ново Паничарево са потомцитепотомци на дедите и прадедите от с. Чинакчи.
ОтСпоред исторически източници и от предания от поколение на поколение естава известно, че заселниците на с. Чинакчи и околните селарегиона са дошли от с. Рупките - [[Родопи]]те, през 16-17 век - по време на масовото подтисничество на българския народ от турските поробители. Българите вВ борбата си да запазят своята националност и религия, да се спасят от помехамеданчване, голяма част от тяхбългарите там намират спасение в дебрите на Странджа планина. ОсновнотоТъй ядрокато отосновната група преселници в този край са дошлиидват от с. Рупките, ибиват отназовавани там[[рупци]] оставаи иметотретирани наот населяващитеместните в този край хорарегиона като етническаетнически група [[рупци]]групи.
Село Чинакчи е било малко, наброявалопо територия и население. Наброявало е около 30-40 къщи, които били- едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били направени от дъски, а гредите и другия дървен материал билбили направенизработени нас [http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B1 длабове - били сглобяеми]. ПредвидИмайки голяматапредвид иизобилието хубаваот вековна дъбова гора наоколо, хората са сяклисекли, дялали греди и бичили дъски на самото място. СамоЕдинствено църквата ("Св.Троица") е била изградена сот високи каменни стени, покрита с керемиди, а вътре измазана с вар.
Основният поминък на хората бил скотовъдствотоскотовъдство и земеделиетоземеделие. Отглеждали са овце, свине, говеда, [[бивол]]и и др. животни. Сеели са изключително [[ръж]], [[ечемик]], [[фий]], [[пшеница]] и царевица., но Почватапочвата била слабопродуктивна, добивът нисък, и хората едва осигурявалиа изхранването ситрудно. Занимавали се исъщо с дърварство,добив отсеченитена въглища и дървосекачество. Изсеченият дървен дърваматериал возелиизвозвали по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където гиго продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия.
По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици, където са мелелимелили брашно. Имало същое построена бичкижийницабичкиджийница за бичене на дъски, а също такакакто и тепавица за тупане на шаяци, аби, кебета и др.други домашно тъкани изделия, с които са се обличали и обзавеждали. Това обстоятелствони подсказвадава сведение, че хоратажителите билитук напредничависа и ползвалиизползвали водата като енергиен източник, макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала,. таПо доритази нямалопричина воданапояването зана водопойдобитъка и отглеждането на добитъкалетни растителни култури било доста трудно<ref>''История на село Ново Паничарево'' - събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така голям патриот и родолюбец.</ref>.
== Забележителности ==
|
