Разлика между версии на „Ново Паничарево“

м
Премахнати редакции на Peterdx (б.), към версия на 149.62.201.194
м (Премахнати редакции на Peterdx (б.), към версия на 149.62.201.194)
 
По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици, където са мелили брашно. Имало е построена бичкиджийница за бичене на дъски, както и тепавица за тупане на шаяци, аби, кебета и други домашно тъкани изделия, с които са се обличали и обзавеждали. Това ни дава сведение, че жителите тук са използвали водата като енергиен източник, макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала. По тази причина напояването на добитъка и отглеждането на летни растителни култури било доста трудно.
 
Според летописната книга на ОУ “Христо Ботев” от Горо Горов, mървите данни за съществуване на училище в местността “Старото село” сочат годината 1873. “До черквата е имало една пристройка с две стаички, които служели за училище. До 1873 г. учението било на гръцки език.”
 
Църквата „Св. Троица" е построена през 1881 г., която притежава изключително редки икони. Параклисът „Св. Марина", запазен и подържан до днес. През 1985 г. се построява язовир „Ново Паничарево" с обем 2,2 млн куб.м., който е включен към общата водна система на язовир „Ясна поляна" и подава вода за цялото Южно Черноморие.
Ново Паничарево е самостоятелна община до 1910 г., след това преминава към Веселие, пак самостоятелна, след това към Община Созопол и от 1997 г. към Община Приморско. Близостта до гр.Бургас, до морските курорти и до Странджа планина, му дават възможност да се развива като вилно селище.<ref>''История на село Ново Паничарево'' - събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така голям патриот и родолюбец.</ref>.
 
== Забележителности ==