Коньово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 20:
== История ==
 
Коньово първоначално е било в местността ''Аджи азмак'', но след нашествието на османските поробители е преместено на поляна, където са си пасели [[коне]]те. От тамОттам му идва името- ''Атлоолу''(конски път) или днешно Коньово. На 08.11.2012 година се постави паметна плоча с имената на десетте убити коньовци от турците през 1876 година. На откриването госпожажагоспожа Стоянка Дойчева прочете разказа на Даньо Новаков "Кървава жътва".
 
===Кървав жътва в село Атлоолу===
Ред 26:
Годината е 1876,месецът е юли,жътварско време.В село Атлоолу сe случва едно зловещо събитие.Става една кървава жътва.
 
Руси Джанелата бил един от по заможните атлоолувци . Той бил трудолюбив и честен.Занимавал се със земеделие, но особено голяма слабост имал към скотовъдството.Неговото стадо овце било най хубавото в селото.РогатияРогатият му добитък бил охранен и по -хубав от този на местния султан . Имал 6 коня. Неговият ат надбягвал всички турски коне в санджака.Всичко това пораждало завист, злоба и алчност у турците ,особено на тези от село Генчджалии.
„Как може този гяурин да има по- хубава стока даже от султаните !”
Ючбашията Кара Ибрахим от село Генчджалии събрал още пет нему верни заптиета им казал:
– Агалар искам с вас да свършим една добра работа .След три вечери да нападнем Руси Джанелата от село Атлоолу да му вземем конете и стоката.
Ще отидем пеша, за да възседнем конете му на връщане.Пушки и пищови не носете, за да не вдигаме гюрултия.Сега е жътва и гяурите са уморени и рано си лягат.Щом отидем, отвързваме конете и дим да ни няма.Добре ще е Руси да не разбере кой е взел стоката му,за да се съмнява и у българите.
Добър българин от село Генчджалии , зачул тази уговорка и още на другия ден дошъл в село Атлоолу , намерил Руси и му казал:
–Чорбаджи Руси, нашенските турци ти готвят голям уюм.След три вечери ще те нападнат за да ти вземат конете и стоката .Бъди хъберлия !
Ред 41:
–Казвай какво се е случило?
–Дойде човек от село Генчджалии и ми каза , че ючбашията Кара Ибрахим с още пет заптиета след три вечери ,щели да ме нападнат и ограбят стоката ми!
Дай да измислим нещо това да не се случи .Ти имаш влияние сред турците,Али Герето нашенскиянашенският султан ти е приятел – поговори с него .
–Слушай ,Русе аз в турско приятелство не вярвам.Пък този Кара Ибрахим от добра дума не разбира.
–Ами тогава какво ще правим?- попитал Руси
–Какво ли? Щом знаеш точно вечерта ще съберем наши добри приятели и ще ги чакаме .Ако не си отидат с добро ,и те нападнат ще те отбраняваме .Така и направили .Вельо още същата вечер обходил приятелите.Повикал ги в неговата къща, за да не будят съмнение и им казал:
–Приятели, нашият другар Руси Джанелата е в беда. След две вечери генчджалийските турци начело с Кара Ибрахим щели да го нападнат и ограбят стоката му!
–Затова ,всеки от вас ,който е истински приятел ,след две вечери да дойде у Руси Джанелата по тъмно .Ще чакаме турците да дойдат .Ако не си тръгнат с добро и нападнат Руси ,ще го отбраняваме .
Двете дълги мъчителни нощи за Руси изтекли. На третата вечер по тъмно дошли неговите верни другари: чорбаджи Вельо,Радан Георгиев ,Кольо Драндаря , Тодор Велев с двамата си сина Руси и Кольо,Милан Дичев със сина си Йордан и Влаю Иванов.В засадата участвали и двамата синове на Руси, Георги и Диньо.Баща им останал в къщи .Въоръжени със сопи,брадви и вили укрити по тъмните места на двора, зачакали идването на турците.След полунощ по първи петли вратника леко изскърцал.Кучето залало.Руси сграбчил газеничето и тръгнал към вратника.