Амедео Модиляни: Разлика между версии

МодилианиМодиляни учи изящни изкуства във [[Флоренция]] ([[1902]]-[[1903]]) и [[Венеция]] (1903-[[1906]]). През 1906 заминава за [[Париж]], където влиза в средата на най-[[авангард|авангардните]] и най-бедни художници на [[Монмартър]]. Първоначално той се вижда по-скоро като скулптор, отколкото като художник. Скулптурата му е повлияна от румънеца [[Константин Брънкуш]]. През [[1909]] пътува за кратко до дома си в Ливорно, след което се връща в Париж и наема ателие. След като участва в скулптурна изложба през [[1912]], Модиляни внезапно се отказва от скулптурата и се концентрира върху [[живопис]]та.

[[1917]] година е ключова за МодилианиМодиляни: през лятото той се запознава с 19-годишната студентка Жан Ебютерн, която изоставя ученето и семейството си, за да стане негова спътница. Получава писмо от своя бивша приятелка, канадката Симон Тирио, която му съобщава, че му е родила син, когото той така и не признава. На [[3 декември]] е открита първата му самостоятелна изложба в галерията „Берт Вайл“. Началникът на парижката [[полиция]] е скандализиран от голите тела и нарежда изложбата да бъде закрита едва няколко часа след откриването ѝѝ.

През [[1918]] Модиляни, заедно с други художници, като [[Цугухару Фуджита]], пътува до [[Ница]]. На [[29 ноември]] 1918 [[Жан Ебютерн]] ражда дъщеря, която кръщават на нея. Амедео продава много от платната си, но винаги за незначителни суми, които скоро пропилява за [[алкохол]] и [[наркотик|наркотици]]. Караниците му с Жан УбютернЕбютерн стават все по-ожесточени. Към края на [[1919]] МодилианиМодиляни се разболява от [[менингит]] и отслабналият му организъм не издържа. На погребението му в Пер Лашез присъства огромна част от артистичната общност от Монмартър и [[Монпарнас]].

През [[1984]] във Фосо Реале (Кралският канал) в Ливорно са намерени три скулптури на глави, чийто стил изключително напомня Модиляни. По-късно, след като известни критици са ги обявили за автентични, се установява, че всъщност са направени от любители: т. нар. „Глава № 2“ е изработена от трима студенти художници с обикновени каменарски сечива, а другите две са дело на пристанищен работник, запален по ваятелството. Целта на акцията с подхвърлянето на фалшивите модиляни,скулптури споредна него,Модиляни е била да се установи докъде „хората, изкуствоведите и средствата за масова информация са способни да създават митове“.