Бактрийски език: Разлика между версии

File:DiodotusGoldCoin.jpg |Златна монета на ДиодотусДиодот (245 г.пр. Хр.)

</gallery>Надписи на бактрийски език са намерени в Афрасиаб, Кара-тепе, [[Самарканд]] ([[Узбекистан]]), [[Балх]], Газни, [[Кабул]], [[Кундуз]] ([[Афганистан]]), Исламабад ([[Пакистан]]) и в [[Китай]].

През първата половина на 20-ти век бактрийският език е известен само от легендите на монети и печати, които съдържат много ограничени данни, а по-късният местен бързописен вариант на гръцката азбука остава неразчетен заради липса на сравнителен материал. Многобройните божества, изобразени върху монетите на Канишка I и Хувишка носят ирански имена като АРΔОХÞО<em> </em>(в Авестата <em>ašiš vaŋuhi</em>), АΔÞО<em> </em>„огън“, ФАРРО „[[фарн]]“ (в Авестата <em>xᵛarənah</em>-), ΛPOOAΣПО<em> </em>(в Авестата <em>drvāspā</em>-), МАО „луна“, MIIPO „Митра“<em> </em>(с варианти MIYPO, MIPO; в Авестата <em>miθra</em>-), NАNА (согдийски <em>nny</em>), OAΔО „вятър“, OAXÞO „Oxus, [[Амударя|Амударя“]], ОНÞО (в Авестата <em>vayuš</em>, слят с индийския Шива)<ref>H. Humbach в <em>Monumentum H. S. Nyberg </em>I, Acta Iranica 4, Tehran and Liège, 1975: 402-08.</ref>, ООРМАZΔО (в Авестата <em>ahurō mazdō</em>), ОРΛАГNO<em> </em>(в Авестата <em>vərəθraγna</em>-) и ТЕIРО (средноперсийски <em>tīr</em>).

Това се променя през 1957 г., когато френски археолози откриват първият бактрийски надпис в Сурх Котал близо до [[Баглан]], [[Афганистан]]. Текстът е публикуван от Андре Марик (André Maricq), който разпознава няколко важни думи и изрази в надписа, включително и името на [[Кушанска империя|кушанския]] владетел Канишка. В.Б. Хенинг (W.B. Henning) установява, че надписът е строителен и отбелязва строителството на кладенец, изкопан в тридесет и първата година от ерата на [[Канишка]], или в началото на царуването на неговия наследник [[Хувишка]] (началото на II в.). Четиридесет години след откриването си надписът от Сурх Котал остава единственият и най-важен източник за изучаване на бактрийския език. Открити са още надписи, но никой не е достатъчно дълъг или четлив, за да допринесе значително за изучаването на бактрийския език. През последните десет години корпусът на бактрийски текстове се увеличава покрай откриването на каменен надпис в Рабатак (провинция [[Баглан]]) през 1993 г. и публикуван през 1995-1996 г. от Дж. Криб и Н. Симс-Уилямс<ref name=":0">N. Sims-Williams and J. Cribb, A New Bactrian Inscription of Kanishka the Great, Silk Road Art and Archaeology, volume 4, 1995-6: 75–142.</ref>. Надписът е на гръцка азбука и има голямо историческо значение, тъй като споменава предшествениците на Канишка и описва някои от събитията от началото на царуването му. Още по-голяма стойност за изучаването на бактрийски език са над стоте документа на гръко-бактрийски бързопис, появили се на пазара в [[Пешавар]] и на международния пазар на антики. Много от тях са в колекцията на д-р Насър Дейвид Халили в [[Лондон]]. Тези документи са писани на кожа, плат, и дървени пръчици и обхващат целия период от [[Сасанидска империя|Сасанидската епоха]] (IV в.сл.Хр.) до арабското нашествие през VIII в. Изглежда, че много от текстовете произхождат от долината Хулм в северен [[Хиндукуш]], област, подвластна на владетел, посочен като владетел на Роб (съвр. Руй, [[Афганистан]]).