Уикипедия

Бактрийски език: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 29:
</gallery>Надписи на бактрийски език са намерени в Афрасиаб, Кара-тепе, [[Самарканд]] ([[Узбекистан]]), [[Балх]], Газни, [[Кабул]], [[Кундуз]] ([[Афганистан]]), Исламабад ([[Пакистан]]) и в [[Китай]].
 
През първата половина на 20-ти век бактрийският език е известен само от легендите на монети и печати, които съдържат много ограничени данни, а по-късният местен бързописен вариант на гръцката азбука остава неразчетен заради липса на сравнителен материал. Многобройните божества, изобразени върху монетите на Канишка I и Хувишка носят ирански имена като АРΔОХÞО<em> </em>(в Авестата <em>ašiš vaŋuhi</em>), АΔÞО<em> </em>„огън“, ФАРРО „[[фарн]]“ (в Авестата <em>xᵛarənah</em>-), ΛPOOAΣПО<em> </em>(в Авестата <em>drvāspā</em>-), МАО „луна“, MIIPO „Митра“<em> </em>(с варианти MIYPO, MIPO; в Авестата <em>miθra</em>-), NАNА (согдийски <em>nny</em>), OAΔО „вятър“, OAXÞO „Oxus, [[Амударя|Амударя“]], ОНÞО (в Авестата <em>vayuš</em>, слят с индийския Шива)<ref>H. Humbach в <em>Monumentum H. S. Nyberg </em>I, Acta Iranica 4, Tehran and Liège, 1975: 402-08.</ref>, ООРМАZΔО (в Авестата <em>ahurō mazdō</em>), ОРΛАГNO<em> </em>(в Авестата <em>vərəθraγna</em>-) и ТЕIРО (средноперсийски <em>tīr</em>).
Монетите на [[Куджула Кадфис]] и непосредствените му наследници носят името и владетелската титла на гръцки, често с транскрипция на кхароштхи на обратната страна. Най-ранните емисии на Канишка също носят на лицевата страна името и титлата на гръцки (BAΣIΛEYΣ BAΣIΛEΩN KANHÞKOY “[монета] на Канишка, цар на царете”), докато обратната страна изобразява божества с имена на гръцки божества като [[Хефест]], [[Хелиос]], [[Селена]]. По-късните емисии следват същия образец, но легендите са на бактрийски, а не гръцки, ÞAONANO ÞAO KANHÞKI KOÞANO “[монета] на Канишка Кушански, цар на царете“. <ref>R. Göbl, Dokumente zur Geschichte der iranischen Hunnen in Baktrien und Indien, Wiesbaden, 1967.</ref>
Многобройните божества, изобразени върху монетите на Канишка I и Хувишка носят ирански имена като АРΔОХÞО (в Авестата <em>ašiš vaŋuhi</em>), АΔÞО „огън“, ФАРРО „[[фарн]]“ (в Авестата <em>xᵛarənah</em>-), ΛPOOAΣПО (в Авестата <em>drvāspā</em>-), МАО „луна“, MIIPO „Митра“ (с варианти MIYPO, MIPO; в Авестата <em>miθra</em>-), NАNА (согдийски <em>nny</em>), OAΔО „вятър“, OAXÞO „Oxus, [[Амударя|Амударя]]“, ОНÞО (в Авестата <em>vayuš</em>, слят с индийския Шива)<ref>H. Humbach в <em>Monumentum H. S. Nyberg </em>I, Acta Iranica 4, Tehran and Liège, 1975: 402-08.</ref>, ООРМАZΔО (в Авестата <em>ahurō mazdō</em>), ОРΛАГNO (в Авестата <em>vərəθraγna</em>-) и ТЕIРО (средноперсийски <em>tīr</em>).
 
Това се променя през 1957 г., когато френски археолози откриват първият бактрийски надпис в Сурх Котал близо до [[Баглан]], [[Афганистан]]. Текстът е публикуван от Андре Марик (André Maricq), който разпознава няколко важни думи и изрази в надписа, включително и името на [[Кушанска империя|кушанския]] владетел Канишка. В.Б. Хенинг (W.B. Henning) установява, че надписът е строителен и отбелязва строителството на кладенец, изкопан в тридесет и първата година от ерата на [[Канишка]], или в началото на царуването на неговия наследник [[Хувишка]] (началото на II в.). Четиридесет години след откриването си надписът от Сурх Котал остава единственият и най-важен източник за изучаване на бактрийския език. Открити са още надписи, но никой не е достатъчно дълъг или четлив, за да допринесе значително за изучаването на бактрийския език. През последните десет години корпусът на бактрийски текстове се увеличава покрай откриването на каменен надпис в Рабатак (провинция [[Баглан]]) през 1993 г. и публикуван през 1995-1996 г. от Дж. Криб и Н. Симс-Уилямс<ref name=":0">N. Sims-Williams and J. Cribb, A New Bactrian Inscription of Kanishka the Great, Silk Road Art and Archaeology, volume 4, 1995-6: 75–142.</ref>. Надписът е на гръцка азбука и има голямо историческо значение, тъй като споменава предшествениците на Канишка и описва някои от събитията от началото на царуването му. Още по-голяма стойност за изучаването на бактрийски език са над стоте документа на гръко-бактрийски бързопис, появили се на пазара в [[Пешавар]] и на международния пазар на антики. Много от тях са в колекцията на д-р Насър Дейвид Халили в [[Лондон]]. Тези документи са писани на кожа, плат, и дървени пръчици и обхващат целия период от [[Сасанидска империя|Сасанидската епоха]] (IV в.сл.Хр.) до арабското нашествие през VIII в. Изглежда, че много от текстовете произхождат от долината Хулм в северен [[Хиндукуш]], област, подвластна на владетел, посочен като владетел на Роб (съвр. Руй, [[Афганистан]]).
 
[[File:PharroAndWorshipperBactria3rdCenturyCE.jpg|Кушански богомолец с Φαρροбожество-фарн, фарнΦαρρο, Бактрия, III в.|мини]]▼
<gallery>
</gallery>Бактрийските документи обхващат правни и стопанско-търговски документи, [[Будизъм|будистки]] текстове, както и писма, много от които все още са запечатани и добре запазени. Въпреки това, повечето писма са доста кратки и е трудно да се разбере съдържанието им, тъй като често се отнасят до предишна кореспонденция и неизвестни събития. Два от новооткритите документи са будистки текстове, вероятно свързани с будисткото течение [[амитабха]]. Повечето документи са със стопански характер и включват текстове, написани върху дървени пръчици (текст до три реда), които изглежда като обратна разписка или рабош за доставки на хранителни продукти, като [[пшеница]] и [[лук]]. Други икономически документи се състоят от списъци на лични имена, стоки и суми, вероятно записани със счетоводни цели. Тези документи съдържат много цифри, чието правилно четене е важно за тълкуване на датите в много документи.▼
▲File:PharroAndWorshipperBactria3rdCenturyCE.jpg|Кушански богомолец с Φαρρο, фарн, Бактрия, III в.
▲</gallery>Бактрийските документи обхващат правни и стопанско-търговски документи, [[Будизъм|будистки]] текстове, както и писма, много от които все още са запечатани и добре запазени. Въпреки това, повечето писма са доста кратки и е трудно да се разбере съдържанието им, тъй като често се отнасят до предишна кореспонденция и неизвестни събития. Два от новооткритите документи са будистки текстове, вероятно свързани с будисткото течение [[амитабха]]. Повечето документи са със стопански характер и включват текстове, написани върху дървени пръчици (текст до три реда), които изглежда като обратна разписка или рабош за доставки на хранителни продукти, като [[пшеница]] и [[лук]]. Други икономически документи се състоят от списъци на лични имена, стоки и суми, вероятно записани със счетоводни цели. Тези документи съдържат много цифри, чието правилно четене е важно за тълкуване на датите в много документи.
 
Повечето от документите са датирани правни договори, които се занимават с продажби, отдаване под наем, подаръци, освобождаване на роби или уреждане на спорове, дори брачен договор. Много такива документи са запазени в два екземпляра, написани на еднакъв пергамент. Един екземпляр на договора се оставя отворен, за да се чете, а другият е плътно навит, завързан с конец и заверени с шест глинени печата или пръстови отпечатъци на договарящите се страни и свидетелите им. Техните имена понякога са написани на обратната страна на документа, до дупките за конеца. Датите, споменти в тези документи варират между 110 г. и 549 г. от неуточнена ера. От бактрийски надписи намерени в Tочи, [[Пакистан]], може да се заключи, че тази епоха вероятно започва през 233 г.сл.Хр. Така датираните бактрийски документи попадат между 342 г. и 781 г., и обхващат периода на [[Кушанска империя|кушано]]-[[Сасанидска империя|сасанидска]], [[Ефталити|ефталитска]] и [[Тюркски каганат|тюркска]] власт и ранния ислямски период, когато арабският език поема ролята на административен език в [[Бактрия]].<ref>N. Sims-Williams. New Documents in Ancient Bactrian Reveal Afghanistan's Past. IIAS Newsletter 27, 2002: 12-13.</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бактрийски_език“.