Христо Чернопеев: Разлика между версии

 

[[File:Chernopeevs band.jpg|дясно|мини|250п|Четата на Христо Чернопеев]]

През декември 1909 година обаче струмишките дейци напускат партията и Чернопеев заедно с [[Константин Самарджиев Джемото]] и бившите [[Върховен македоно-одрински комитет|върховисти]] [[Михаил Думбалаков]] и [[Кочо Хаджиманов]] обикалят Струмишко за възстановяване на организиционната мрежа в окръга.<ref>Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр.250.</ref> Думбалаков пише за Чернопеев:

 

}}</ref>

 

По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] заедно с четата си подпомага действията на [[Двадесет и седми пехотен чепински полк|XXVII Чепински]] и [[Двадесет и осми пехотен стремски полк|XXVIII стремски полк]] в боевете при село [[Конче (Република Македония)|Конче]], Радовишко. До края на войната остава на разположение на командването на II българска армия. Заради бойните си заслуги към България е произведен в първо офицерско звание поручик.

 

Става народен представител от Струмишки окръг<ref>Чолов, П., „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, стр. 340</ref>, но през 1915 година напуска парламента и като запасен капитан отива на фронта. По време на [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] е командир на I рота на [[Шести пехотен македонски полк|VI полк]] на [[Единадесета пехотна македонска дивизия|ХІ дивизия]]. Загива на 6 ноември 1915 г. в бой със френски части край село [[Криволак]], Щипско. Погребан е в църквата „[[Успение Богородично (Ново село, Щипско)|Успение Богородично]]“ на [[Ново село (Община Щип)|Ново село]], квартал на Щип. След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 година гробът му е заличен<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 187.</ref>. През 2010 година цялото гробище е разкопано и тленните останки на войниците са унищожени.<ref>[http://www.vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1499:2010-12-06-13-00-44&catid=9:actual&Itemid=50 Осквернените гробове в Македония.]</ref> В Регионалния исторически музей на Благоевград се съхраняват лични вещи и оръжия на Чернопеев, включително револверът, с който се сражава в Първата световна война, в която и умира. Родната къща на Чернопеев в родното му село днес е музей, но е в окаяно състояние.

[[Файл:Hristo Chernopeev Cheta 1912.JPG|дясно|мини|250п|Втора отделна партизанска рота на МОО, начело с Христо Чернопеев]]

[[Файл:Chernopeev and his Band.jpg|дясно|мини|250п|Четата на Чернопеев (в средата седнал)]]