Правда (област Силистра): Разлика между версии

<!-- == Обществени институции == -->Първите данни за село Правда датират от 12-18 век. Името му каквото е днес е получено през 1942 г. До тогаваДотогава се e казвало Догрулар (Doğrular, ''тур.''), в буквален превод - "праведни".<br />

Преданието гласи, че заселници в търсене на вода се настаняват на днешните територии и в последствиевпоследствие две селища се обединенилиобединили в едно.<br />

Останките от двете села са намерени в радиус от около 7 км. от селото, от които каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н. <br />

Правда е била известна с многото си вятърни мелници, общо 10 на брой., Последнатапоследната от които отселяваоцелява до 1989 г.<br />

През 1913 г. селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира [[Южна Добруджа]]. Много от възрастните мъже са учили румънски език в училищата тогава и все още знаят да пишат и говорят на този език. Поради агресивната политика, провеждана от Румънската страна през 1934 г. много семейства се преселват в Турция, известно е, че повечето от тях са се заселили в град [[Чумра]] ([[:tr:Çumra|Çumra]]), обл. [[Кония (вилает)|Кония]].<br />

За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. През 1950 г. със създаването на ТКЗС им биват отнети земите и добитъка, които са били единственият начин за препитание. Тогава още семейства отпътуват за Турция, а следващото преселение е през 1978 г. С настъпването на ВъзрадителнияВъзродителния процес и насилствената смянясмяна на имената през 1985 г., когато на българските турци се забранява да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си, през 1989 г. още семейства отпътуват за Турция. След 10 ноември 1989 г. в резултат на настъпилите демократични промени в България и заради преживяната носталгия по родните места част от хората се завръщат. <br />

Много известна е млечната супа, чиято основна съставка е млякото, в което се сваряват предварително изсушени тестени гранулки, подобни на кус-кус. По желание се добавя и пилешко месо и дреболии като сърце, бъбреци и черен дроб. Предпочитани през пролетта са сармичките от лапад и лопушът. Сармите се правят със стандартната плънка, но вместо лозови се използват богатите на желязо листа от лапад - запарени и охладени. Лопушът се прави също от листа на лапад. Те се запарват и накълцват на дребно. Добавя се ориз и се овкусява с пресен чесън. През лятото на трапезата редовно присъства и млечната яхния. За нея се използват домати и печени чушки, обелени и нарязани на едро. Те се задушават заедно с малко сметана и след извиране се добавя мляко, разредено с вода.