Корейска литература: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Monkeyxman (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Monkeyxman (беседа | приноси) |
||
Ред 4:
== Класическа поезия ==
Класическата корейска литература води началото си от традиционните народни вярвания и народни приказки на корейския полуостров. Съществуват четири най-големи традиционни поетически форми: хянга ("местни песни"); пьолгок ("специални песни", или чанга ("дълги поеми"); сиджо (сегашни мелодии") и каса ("стихове"). Други поетически форми, които се появяват включват стила кьонги, през 14-ти и 15-ти век, и акчанг ("думи за песни") през 15-ти век. Представител на акчанг е Йонгби оч'он ка (1445-47; Песни на летящи дракони), цикъл събран в чест на създаването на династия Ии. Корейската поезия първоначално е създадена да се пее, стилът и формата и отразяват мелодичния и произход. В основата на нейната прозодия лежи линия от различни групи от три или четири срички, която е вероятно най-естествения ритъм на езика. Известна ранна поетическа творба или лирична песен е Конгху-ин от [[Йо Ок]] по време на [[Коджосон]].
=== Хянга ===
Хянга (хангъл: 향가, ханджа: 鄕 歌) е написана на корейски език използвайки модифицирана ханджа в система наречена иду (хангъл: 이두, ханджа: 吏 讀), буквално означаваща "чиновнически писания". Специфично, разнообразието от ''иду'' използвано да се напише ''хянга'' понякога се нарича ''хянгчал. Иду'' е система използваща ханджа да изрази корейския език. Ключът към системата е да използвате някои ханджа символи за тяхното предназначение, тяхното значение, и други за тяхното произношение, игнорирайки поктографското значение. На повърхността изглежда, че тази система е сложна и непонятна, но след като се използва веднъж човек свиква с определени повтарящи се знаци заменящи корейските думи
=== Корьо песни (Корьо гаьо) ===
| |||