Антропен принцип

Антропен принцип е съображението, използвано в космологията и физиката, че наблюдаемият за хората свят има за свое (очевидно) условие възможостта за човешкото присъствие. Спори се доколко то има обяснителна сила и как то може да се тълкува. Словосъчетанието 'Антропен принцип' е било използвано в специфичния си смисъл за първи път от астрофизика Брандън Картър в 1973 г.

История

Възникването и употребата на антропния принцип във физиката се свързват с факта, че съвременните теории наложително използват константи, чийто стойности са емпирични дадености без математическа обосновка. Примери за такива са гравитационната констаната или зарядът на електрона. Пол Дирак изказва идеята, че може би тези числа се менят с времето и само комбинации в тесни граници са наблюдаеми за човечеството. с Популяризирането на теорията за големия взрив след средата на 20в. подобен аргумент се използва все почесто и физици като Стивън Хоукинг, Стивън Уайнберг и др. са прибягвали към него. След назоваването му от Картър принципът добива отчетливост като особена роля изиграва книгата на Бароу и Типлър Антропният космологически принцип (1988) По нататъшното дискутиране на тези идеи води до различаването на различни виждания и формулировки, разграничавани най общо като силен и слаб антропен принцип. Неспособността на съвременната физика да предложи без отлагане обясние за множество констатации се отразява и във факта че възможните теории се множат без да има критерии за предпочитание, което е особено отчетливо при теории на струните и свързани с тях разработки.

Формулировки и варианти

• Слаб антропен принцип.
• Силен антропен принцип.
• Модификации

Дискусии и оценки

Няма консенсус за окончателната форма и стойност на идеите дискутирани като антропен принцип. Споровете започват от това дали въобше той следва да се приема за част от науката или има само по обща идеологиечска или методологическа стойност.

Бележки

Шаблон:Stub