Разлика между версии на „Простагландин“

Простагландините са изолирани за пръв път от [[Швеция|шведския]] [[физиология|физиолог]] и [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобелов лауреат]] [[Улф фон Ойлер]] през [[1935]], от [[сперма|семенна течнос]]т на [[човек]]. Той ги наименува „простагландини“ от [[латински език|латинското]] название на [[простата|простатната жлеза]] – ''glandula prostatica''.<ref>Von Euler US. Über die spezifische blutdrucksenkende Substanz des menschlichen Prostata- und Samenblasensekrets. Klin Wochenschr 1935;14:1182-1183.</ref>
 
== Функции на простагландините ==
Простагландините се образуват в много части на човешкия и животинския организъм. [[клетка|Клетките]], върху които действат, обикновено са много близо до мястото, където се синтезират простагландините. Те не са [[хормон]]и, а локално действащи [[молекула|молекулни]] медиатори (посредници). Една от основните им функции е да регулират контракциите (отпускането и свиването) на гладката [[мускул]]атура. В резултат от тяхното дествие настъпва свиване или разширяване гладката мускулатура в [[кръвоносен съд|кръвоносните съдове]] (което води до повишаване или понижаване на [[кръвно налягане|кръвното налягане]]), изменя се [[вътреочно налягане|вътреочното налягане]], настъпва агрегация и разпад на [[тромбоцит]]ите. Простагландините участват в развитието на [[възпаление|възпалителните процеси]], [[раждане]]то, контрола на [[хормон]]алната регулация и растежа на клетките. Веднъж синтезирани, простагландините съществуват много кратко време в свободно състояние, в организма.