Митрю Аркумарев: Разлика между версии

Митрю Стаматов Аркумарев е роден в село [[Доганхисар]], Западна Тракия на 12 октомври 1881 г. Остава сирак и го отглеждат негови роднини. Присъдинява се към [[ВМОРОВМОК]], последователно към четите на [[Христо Арнаудов]] и [[Вълчо Антонов]]. През Балканската война Аркумарев се включва като доброволец в [[МОО]]. По време на Междусъюзническия въоръжен конфликт, родната му къща е опожарена и семейството му бяга към пределите на България. По същото време той е четник в четата на [[Димитър Маджаров]]. Развитието на събитията принуждава Маджаров да раздели четата на две,като ръководството на едната част от четниците поверява на Митрю. Целта е с бързи маневрени действия да се пресече пътя на турците, пленили многобройно българско население с намерение да го прекарат срещу град [[Фере]] и там да го изтребят. С действията на двете чети, тези действия са осуетени. Когато Маджаров разпуска по-късно четата си в село [[Ятаджик]] той научава, че част от семейството му е избита от турците. За отмъщение той организира група четници и подпалва джамията в село Бадурен, където в този момент провеждат общо събрание местните турци. Всички затворени в джамията турци изгарят,а за това си деяние Аркомарев и предвожданата от него четници биват арестувани и дадени под съд от тогавашната българските власти в Беломорска Тракия. Обаче на самото съдебно заседание, сградата на съда е обградена от кавалерийски ескадрон, командван от войводата [[Таню Николов]], който ултимативно нарежда на прокурора да освободи подсъдимите. При избухване на Първата световна война Аркумарев постъпва в редовете на българската армия, като служи в 40-ти пехотен Беломорски полк. Участва в боевете при завоя на река Черна и на кота 1050. След войната срещу него и други тракийски българи гръцките власти в град Гюмюрджина, който след войната е предаден на Гърция, инсцинират съдебен процес по обвинение в шпионаж в полза на България. Съдът ги осъжда на смърт. По стечение на обстоятелствата осъдените успяват да избягат в България.