Крапец (област Добрич): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kolyo85 (беседа | приноси)
Ред 16:
== География ==
[[Картинка:kr2.jpg|180п|вляво]]
Село Крапец е на самия морски бряг, на 5,3 км. южно по права линия от южния бряг на [[Дуранкулашко езеро|Дуранкулашкото езеро]]. Тъй като още от древността тук се е случвало да потъват кораби заради опасните скали на рифа, простиращ се от [[Калиакра]] до [[Карталбурун]]. На носа е поставен малък маяк - Крапецки знак 43° 38' N 28° 35' Е Бяла светлина ПрроблясващаПроблясваща 5 с видимост 10 n.mile Ажурна метална конструкция с щитове, боядисани с бели и черни светлинни хоризонтални ивици. Височина над водата 31 m. НО за съжаление вече няма и маяк!
 
== История ==
В непосредствена близост до селото е уникалното неолитно селище при [[Дуранкулашко езеро|Дуранкулашкото езеро]] обитавано от първото уседнало земаделско насиление на нашият континент. Тук са открити първите каменни градежи в [[Европа]] датирани към 5200 г. пр.хр. Районът е обитаван от траките през античносттаАнтичността, при езерото има и останки от прабългарско среновековносредновековно поселение.
Днешното село Крапец е много старо. Селяните са били в мнозинството си българи сред които са живеели и малко [[гагаузи]]. Първите известни сведения за селището са от 1573 г., където то фигурира под името Гърбидже /гърбица/. В документ от 1676 г. то се споменава като Гарбиче кариеси. За селото съобщава и Венцел фон Бронард в едно описание на българския Черноморски бряг от м. август 1786 г. Според него село Карибчи кьой /Крапец/ се намира между Шабла фенер /пясъчен фар/ и Иланлю кьой /с. Иланлък, днес в Румъния/. От 1832 г. е известно под името Карапез. В средата на 19в. в селото живеят 24 домакинства българи, а то носи името Карапча. Много от населяващите селото българи идват от Ямболското село Карапча /днес Маломир/, като с това се обяснява и новото му име. На 21 август 1916г. румънците нахлуват в селолото, което тогава е с повече от 100 къщи, отвличат и изпращат в концлагери в Молдова всички мъже, дори и момчета от 12 години нагоре<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=306%3A-1916-&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Тодор Панов, РУМЪНСКИТЕ ЗВЕРСТВА, София, 1916 г.]</ref>. След 1917 г. част от руските емигранти в България са намерили свой дом именно тук. Заради това, но не е изключено и във връзка с по-стари руски заселници, които не са малобройни в Добруджа, северните части се помнят в селото като - "казашките къщи". След 1940 г. тук се заселват преселници от Северна Добруджа. От 1942 г. селото носи днешното си име - Крапец.
 
Ред 32:
До средата на XX в. е действаща. Впоследствие е изоставена и подложена на разграбване, а след 1990 г. започва ремонт и реставрация, която е завършена с средства на хора от селото.
 
На 24 май 2010 църквата „Св. св. Кирил и Методий“ бе официално открита и осветена. В нея специално от София дойдоха да сключат брак съсс бляскава церемония TV звездите Иван Христов от "Сблъсък" и неговата многогодишна приятелка Вихра, кумува им Андрей, партньорът в шоуто на Иван, а кметакметът на Каварна и организатор на рок фистивалафестивала там [[Цонко Цонев]] извърши гражданскиятгражданския ритуал. В селото за свагбатасватбата дойдоха [[Васил Найденов]], Нико Тупарев, Олга Лозанова, Есил Дюран, Деян Икебаната, [[Дони]] и [[Нети]] и много телевизионери.
 
== Обществени институции ==
Селото има кметство и поща. Църквата понастоящем е действаща. Читалище “Слънце“ на с.Крапец е създадено през 1871 г. под името “ Полска майка “. Това е третото по ред на създаване селско читалище в Добруджа. Според устава на читалището, публикуван в бр . 17от 1871 г. на вестник “Македония” , то “ще има намерение и грижа да можиможе да научи всякивсеки член по малко да чете, да пише и да счисляваизчислява “. В момента библиотеката към читалището разполага с 6500 тома литература.
 
== Културни и природни забележителности ==
Ред 50:
Основна забележителност е разположеният непосредствено до селото при плажа [[екология|биосферен]] и [[археология|археологически ]] [[резерват]] [[Дуранкулашко езеро]]. Той е обект с [[Европа|европейско]] и международно значение, защитен от Рамсарската конвенция. Защитата се осъществява допълнително и по съвместен българо-френски проект, на фондация "Льо Балкан" и Българска природна консерватория "Добруджа". Резервата и околната защитена по [[Натура 2000]] зона са част от миграционния път ''"Via Pontica"''.
 
В [[култура|културен аспект]] най-високо значими са откритите тук в "[[Дуранкулашко езеро|Езерния град]]" наричан "Европейската [[Троя]]": [[Архитектура|първи каменни строежи в Европа]] (51 век пр.Хр.) на първото уседнало и културно земеделско население на нашия континент, макар и малко по количество, но най-старото обработено [[злато]] в света (50 век пр.Хр.), първите наченки на писмени знаци в човешката история (50-48 век пр.Хр.) предвестник на праисторическата [[Дунавска протописменост]], най-ранните форми на [[пари|парично-разменни ценности]] (50-48 век пр.Хр.), останки от нтичнияантичния храм на [[Кибела]] и [[прабългари|прабългарското поселение]] просъществувало до падането под византийско робство.
 
В [[природа|природо-научен аспект]] той е уникален с прелитаща и установяваща се тук около 80% от световната популация на красивата и уникална Евразиска [[Червеногуша гъска]]. Над 70 вида птици гнездят в тази местност, а мигриращите и зимуващите са много повече - Бял Пеликан и [[Розов пеликан]], [[Поен лебед]] и [[Ням лебед]], възможно е да се срещне най-красивата като пъстроцветие птица у нас - [[Пчелояд]]а, а също [[Блестящ ибис]], [[Голям корморан]], Eвроазиатски, Аристотелов и [[малък корморан]], [[Зеленоглава патица]], [[Белоока потапница]], [[Червеноклюна потапница]] и Златно око, [[Каспийска рибарка]], [[Чапла]] вкл. [[Червена чапла]], [[Сива гъска|Дива сива гъска]], многобройни (до 160 000) [[Голяма белочела гъска|Белочели гъски]], [[Лястовица|Блатна лястовица]], [[Голям маслинов присмехулник]] и [[Малък маслинов присмехулник]], [[сокол]]ът [[Вечерна ветрушка]], [[Сокол орко]], [[Морски орел]], най-голямото животно, което може да лети - [[Дропла]]та и подобния й [[Стрепет]] който през последните години е наблюдаван само в Дуранкулашкото езеро и Езерецкото езеро. Тук е едно от няколкото места в [[Европа]] където може да бъде видяна една типична за [[Азия]] птица - [[Индийско шаварче]], над плажа прелитат [[Голяма черноглава чайка]] и [[Малка черноглава чайка]] и ред други видове изчезнали от урбанизираното южно черноморие, което го прави целогодишна дестинация любителите на наблюдението на птици (birds watching). Гледката на хилядите птици, покрили езерата през пролетните, есенните и зимните месеци, е едно от най-вълнуващите преживявания за любителите на природата.