Самюъл Дилейни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
смяна шаблон |
||
Ред 1:
{{Писател
|
| име-оригинал = ▼
▲| име-оригинал =
| описание
▲| портрет = DelanyKC.jpg
| място на раждане = [[Ню Йорк]], [[САЩ]] |
| място на смърт =
| работил = [[писател]]
| националност = {{USA}}▼
| период =
| направление =
| дебют =
| известни творби =
| брак =
| деца = ▼
| подпис = ▼
| сайт =
| бележки =
| общомедия =
▲| националност =
▲| подпис =
▲| деца =
▲ | псевдоним =
▲ | повлиян-от =
▲ | повлиял =
▲ | теми =
▲ | жанрове = [[научна фантастика]]
▲ | награди = [[Награда Хюго|Хюго]], [[Награда Небюла|Небюла]]
}}
'''Самюъл Рей Дилейни''' ({{lang-en|Samuel Ray Delany}}) е американски писател.
== Биография и творчество ==
Авторът е четирикратен лауреат на наградата [[Награда Небюла|Небюла]] (получава и четирите статуетки, преди да навърши 27 години, а първата от тях - едва 23-годишен, с което става най-младият носител на Небюла): за романите „Вавилон-17“ и „Сечението на Айнщайн“, за разказа „Да, и Гомор...“ и новелата „Времето, разглеждано като спирала от полускъпоценни камъни“. Последното произведение е носител и на [[награда Хюго]]. По тематика ранният Дилейни е причисляван към писателите от [[Новата вълна]], заедно с [[Харлан Елисън]], [[Роджър Зелазни]] и [[Норман Спинрад]]. Той е професионален критик и изкарва 11 години в преподаване на своята дисциплина в [[Масачузетс|Масачузетския]] университет. От 2001 г. преподава литература и творческо писане в [[Университет Темпъл|Университета Темпъл]].
Line 59 ⟶ 36:
Сред останалите творби на автора централни са и двата му последни научно-фантастични романа – ''Triton'' от 1976 г. (публикуван през 1996 г. с пълното си заглавие, ''Trouble on Triton: An Ambiguous Heterotopia''), номиниран за [[Награда Небюла|Небюла]], и ''Stars In My Pocket Like Grains Of Sand'' от 1984 г. (първата половина на диптих, чиято втора част – ''The Splendor and Misery of Bodies, of Cities'' – остава ненаписана и до днес), номиниран за наградата [[Награда Артър Кларк|Артър Кларк]].
Между 1978 и 1987 г. Самюъл Дилейни създава [[фентъзи]]-цикъла ''Return to Neveryon'', който се състои от 4 книги. Той посвещава десетилетие на проекта, считан за едно от големите му постижения. Четирите тома смесват креативен с критически и автобиографичен текст в сложна структура, в рамките на която модерното общество е разгледано през призмата на едно вървящо към цивилизацията примитивно общество. Дилейни изследва така създадения модел в два аспекта – икономически и психологически (потоците на капитала и потоците на желанието), като за анализите си използва инструментите на съвременните [[философия]] (основно [[семиотика]]), [[психоанализа]], [[математика]], [[лингвистика]], [[литературознание]] и [[урбанистика]]. Макар и предизвикателни като стил и съдържание, историите от Return to Neveryon имат сравнително голям комерсиален успех: първите два тома се продават в по няколкостотин хиляди копия всеки. Третият том, Flight From Neveryon, съдържа повестта “The Tale of Plagues and Carnivals” - първото публикувано художествено произведение, чиято основна тема е болестта [[СПИН]]. Сложният стил и радикалните идеи в последните два тома довеждат до отдръпване на почитателите на класическото фентъзи от поредицата на Дилейни. Някои книжарници в САЩ отказват да продават книгите (заедно с произведенията на други автори, като [[Танит Лий]] и [[Барбара Хамбли]]), заради разглеждането на скандални за онова време теми като [[хомосексуализъм]] и [[BDSM]]. В резултат на това последният том – Return to Neveryon – излиза под друго заглавие (The Bridge of Lost Desire), за да се избегнат асоциациите със “замърсената” поредица. Днес и четирите книги са в печат, издадени от университетското издателство “Wesleyan” с оригиналните си заглавия и пълно съдържание.
Return to Neveryon остава един от централните епоси в модерното американско фентъзи и, според Джон Клът, все още оказва “тихото си влияние” върху жанра. То е най-видимо в произведенията на повечето автори от течението New Weird.
Return to Neveryon оставя своята следа и в академичните среди. [[Фредерик Джеймисън]] го определя като “невъзможно за класифициране голямо постижение на американската литература”; [[Умберто Еко]] нарича Дилейни “създател на нов стил”, а [[Дона Харауей]] сочи текстовете като вдъхновение за написването на своя A Cyborg Manifesto. ▼
▲Return to Neveryon оставя своята следа и в академичните среди. [[Фредерик Джеймисън]] го определя като “невъзможно за класифициране голямо постижение на американската литература”; [[Умберто Еко]] нарича Дилейни “създател на нов стил”, а [[Дона Харауей]] сочи текстовете като вдъхновение за написването на своя A Cyborg Manifesto.
Произведенията са номинирани за редица престижни награди, сред които [[Награда Небюла|Небюла]], Прометей и National Book Award.
Line 69 ⟶ 49:
== Произведения ==
* The Jewels of Aptor (1962) (“Съкровището на Аптор”; изд. “Галактика”, 1994)
* Out of the Dead City (1963)
Line 90 ⟶ 69:
* Dark Reflections (ще бъде публикуван през 2007)
* Tales of Neveryon (повести) (1978)
* Neveryona, or: The Tale of Signs and Cities (роман) (1983)
Line 97 ⟶ 75:
* Return to Neveryon (The Bridge of Lost Desire) (повести) (1987)
* Driftglass (1971)
* Distant Stars (1981)
Line 104 ⟶ 81:
* Aye, and Gomorrah (2003)
* The Jewel-hinged Jaw: Notes on the Language of Science Fiction (1977)
* The American Shore (1978)
Line 115 ⟶ 91:
* About Writing (2005)
* Heavenly Breakfast: An Essay on the Winter of Love (1979)
* The Motion of Light in Water: Sex and Science Fiction Writing in the East Village (1988)
Line 128 ⟶ 103:
* [http://chitanka.info/person/samuel-delany Самюъл Дилейни в ''Моята библиотека'']
* [http://www.pseudopodium.org/repress/KLeslieSteiner-SamuelRDelany.html Биография на Дилейни], написана от самия него под псевдонима К. Лезли Стейнър {{ref-en}}
* [http://www.oneringcircus.com/delany_main.html Списък на печатните грешки в романите на Дилейни, проверени от самия него] {{ref-en}}
{{СОРТКАТ:Дилейни, Самюъл}}
[[Категория:Американски писатели]]
[[Категория:ЛГБТ афроамериканци]]
| |||