Стефан Тинтеров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
'''Стефан Константинов Тинтеров - Вен Тин''' (22 март 1885, [[Бургас]] — 6 юли 1912, [[България]]) е [[български]] [[поет]]-символист.
Стефан Тинтеров е роден на 22 март 1885 г. в [[Бургас]]. Известен е с псевдонима Вен Тин. Учи в родния си град и в [[Пловдив]], завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Работи в Стара Загора като заместник-прокурор. За пръв път печата през 1905. От [[1906]] г. започва да сътрудничи със стихове в сп. "Демократически преглед". От 1907 г. е неразделен приятел на Петко Росен. Публикува проза, статии, рецензии в периодичния печат. Негови стихотворения са публикувани в "Българска антология". Нашата поезия от Вазова насам" (1910) под редакцията на Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. Пише в духа на символизма. Автор е на философската поема „Градът“ (1910) и на няколко литературно критични статии. Превежда френски и немски поети. Умира на [[6 юли]] [[1912]]. Стефан Тинтеров е един от незаслужено забравените български лирически поети.
Поетът-символист Стефан Тинтеров (Вен Тин) заема заслужено място в нашата литература след [[Пенчо Славейков]] и Яворов, между [[Димитър Бояджиев]] и [[Димчо Дебелянов]]. Той е част от средищното звено, което свързва първото и второто поколение български модернисти. Седемгодишният му творчески път (1906-1912 г.) съчетава в едно дебют, зрелост и безсмъртие. Вен Тин впечатлява съвременниците си с духовен аристократизъм, начетеност, безспорен талант. Поезията му е с тиха съзерцателна философска вглъбеност, универсално-интимна, с пастелно звучене и филигранен поетически изказ.
| |||