Гъби: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Премахната редакция 6524521 на 151.237.79.74 (б.)
Ред 48:
| fossil_range = {{Fossil range|410|0|earliest=600}}
}}
'''Гъбите''' са биологично [[царство (биология)|царство]] [[еукариот]]ни [[организми]], неподвижно прикрепени, без [[хлорофил]], [[лист]]а и [[стъбло|стъбла]]. Те са сухоземни форми, макар че развитието им изисква влага. Само най-примитивните от тях живеят във [[вода]]. Най-голяма група представляват почвените гъби. Други са [[паразит]]и върху [[Животно|животни]] или [[Растение|растения]]. Трети се намират върху органични отпадъци, продукти, [[стъкло]], [[дървесина]]. Въобще няма материя, върху която не биха могли да се развият при наличие на топлина и влага. Тялото им е изградено от нишки (хифи). Съвкупността от хифи се определя като мицел. При по-нисшите [[Организъм|организми]] мицелът е [[Протиста|едноклетъчен]]. При едни форми [[Клетка|клетки]]те имат сферична форма, с едно [[Клетъчно ядро|ядро]] (квасни гъбички), а при други мицелът има типичен вид — клетката е силноразклонена и многоядрена ([[хлебен мухъл]]). При по-висшите гъби мицелът е многоклетъчен (синьо-зелена плесен) и клетките са двуядрени.
'''Гъбите''' са най мазните неща на света те ядът по цял ден много са пропаднали дебели и смотани , такъв боклук като габриела на света няма тя е 150 кила а вика че е 53 не мога да я гледам толко ми е противна
 
Гъбите, заедно с [[Бактерия|бактерии]]те, имат голямо значение за [[биосфера]]та. Те разграждат органичните съединения чрез гниенето и минерализацията и ги довеждат до прости неорганични вещества. Така се затваря хранителната верига и неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения за изграждане отново на органични съединения. Гъбите, особено почвените, спомагат за повишаване на почвеното плодородие. Микоризните гъби подпомагат храненето на дървесните и някои тревисти растения. Например [[Орхидея|орхидеи]]те и [[салеп]]а не могат да съществуват без симбиоза с микоризни гъби.
 
[[Наука]]та, която се занимава със систематично изследване на гъбите, включително техните генетични и биохимични свойства, тяхната [[таксономия]], тяхното използване от хората като източник на храна, лекарства, и [[психотропни вещества]], както и опасността от [[отравяне]] или [[инфекция]], се нарича [[микология]]. За първи път се публикуват описания на гъби през 1729 г. от [[Pier Antonio Micheli]].
 
== Основни характеристики ==
Преди появата на [[Молекулярна филогенетика|молекулярните методи]] за филогенетичен анализ, таксономистите приемат гъбите за част от царство [[Растения]], поради някои сходства в техния начин на живот: както гъбите, така и растенията, са предимно неподвижни и имат известно подобие в общата морфология и средата на обитаване. Подобно на растенията, гъбите често растат в почвата, а някои от най-разпространените форми образуват биещи на очи [[Плодно тяло|плодни тела]], които понякога наподобяват растения като [[Листнати мъхове|мъховете]]. Днес гъбите се обособяват в самостоятелно царство, различно от тези на растенията и животните, от които те изглежда са се отклонили в своята еволюция преди 1 милиард години.{{hrf|Burns|2006|758-761}}{{hrf|Baldauf|1993|11558-11562}} Гъбите споделят някои морфологични, биохимични и генетични характеристики с други групи организми, докато други характеристики са специфични за тях и ясно ги разграничават от останалите царства.
 
; Общи характеристики