Уикипедия

Байкал: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
форматиране: 5x дв. интервал, 3x нов ред, 6lokavica (ползвайки Advisor.js)
Ред 10:
 |картинка= Olchon Shaman Rock.jpg
|картинка_описание= Шаман скала на остров Олхон
|lat_dir = N|lat_deg = 53|lat_min = 13|lat_sec =
|lon_dir = E|lon_deg = 107|lon_min = 45|lon_sec =
|място=([[Русия]]) Южната част на Източен [[Сибир]]
Ред 43:
 
== География ==
Байкал се намира в Азия, на територията на [[Русия]], на границата на [[Иркутска област]] и [[Бурятия|Република Бурятия]]. [[Езеро]]то се намира в своеобразна [[котловина]], обградена от всички страни от планински хребети и върхове и е силно [[сеизмичен район]]. [[Земетресение|Земетресенията]] са много често явление в околностите на Байкал. Възрастта на езерото е около 25—30 млн години. Дължината на [[езеро]] Байкал е 636 km (във формата на гигантски полумесец), ширината се колебае между 25 и 80 km. Площта му е 31&nbsp;722 km<sup>2</sup> (без островите), което е равно приблизително на територията на държави като [[Белгия]], [[Нидерландия]] или [[Дания]], и нарежда езерото на шесто място по площ сред езерата в света. Обемът на водната маса е 23&nbsp;000 km<sup>3</sup> (което прави 22% от световните запаси на сладка [[вода]]). По обем се нарежда на второ място след [[Каспийско море]]. Бреговата линия е дълга 2100 km.
 
Максималната дълбочина на езерото е 1642 m<ref> {{икона en}} [http://users.ugent.be/~mdbatist/intas/morphometry.htm Данни за езерото Байкал]</ref> — открита през 1983 г. от [[Леонид Колотило]] и А. Сулимов, по време на [[хидрография|хидрографски]] работи при експедиция на Министерството на отбраната на СССР<ref>{{икона ru}} Колотило, Л. ''„Военные моряки Байкала: проблемы исторической реконструкции деятельности военных моряков российского флота по физико-географическому изучению и освоению озера Байкал в XVIII—XX вв“''. Санкт Петербург. „Наука“. 2004 г. ISBN 5-02-025048-1</ref>, в точка с координати {{coord|53|14|59|N|108|05|11|E}}, което го прави най-дълбокото езеро на [[Земя (планета)|Земята]].
Ред 55:
Според изследване на Иван Черски през 19 век, в Байкал се вливат 336 [[река|реки]] и [[поток]]а,<ref> {{икона ru}} Галазий Г. И. [http://az-kozin.narod.ru/kniga_o_baikale2.html ''„Байкал в вопросах и ответах“'']. 1989 г. </ref> като в това число са взети предвид само постоянните притоци. Няма по-съвременни данни по този въпрос, но понякога като цифри се посочват 544 или дори 1123 (които показват резултата от броя на всички, а не само на постоянните притоци). Смята се също, че в резултат на въздействието на човешката дейност и климатичните промени в езерото Байкал, от 19 век до наши дни може да са изчезнали голям брой постоянни притоци.<ref> {{икона ru}} Галазий Г. И. [http://az-kozin.narod.ru/kniga_o_baikale2.html ''„Байкал в вопросах и ответах“'']. 1989 г. </ref>
 
Най-големитeголемите притоци на езерото Байкал са реките [[Селенга]], [[Горна Ангара]], [[Баргузин]], [[Турка]], [[Снежная]] и [[Сарма (река)|Сарма]]. От Байкал изтича само една река — [[Ангара]].<ref> Саркисян С. Г. ''Байкал''. М. Гос. изд-во географической литературы. 1955 г.</ref>
 
=== Острови и полуострови ===
Ред 87:
Произходът на Байкал дълги години предизвиква научни спорове. Възрастта на езерото традиционно се определя от учените на 25—35 млн. години. Този факт също прави Байкал уникален природен обект, тъй като повечето езера, особено с ледников произход, имат продължителност на живот средно 10—15 хил. години, а после се запълват с тинести утайки.
 
Съществува и друга, по-нова версия за възрастта на Байкал, повдигната от [[Александър Татаринов]] през 2009 г., която получава косвени подтвържденияпотвърждения по време на втория етап на експедицията с апарата „Мир“ в Байкал — дейността на калните вулкани на дъното на езерото позволяват на учените да предположат, че възрастта на съвременната [[брегова линия]] на Байкал е не повече от 8 хил. години, а на по-дълбоките части — 150 хил. години. <ref>{{икона ru}} Щеглов, И. [http://sibir.rian.ru/science/20090702/81801811.html ''Новые погружения «Миров» на Байкале укрепили гипотезу о молодости озера'']. [[РИА Новости]]. 2 юли 2009 г.</ref>
 
Безспорно е това, че езерото е разположено в [[рифт]]ова падина и по геологическия си строеж прилича, например, на басейна на [[Мъртво море]]. Едни изследователи обясняват образуването на Байкал с разположението му в зона на [[трансформен разлом]], други предполагат наличието на горещ [[Земна мантия|мантиен]] поток под Байкал, трети обясняват образуването на падината на пасивен рифтинг в резултат на сблъсъците на [[Евразийска плоча|Евразийската]] и [[Индийска плоча|Индийската плочи]]. Образуването на езерото продължава и до днес — в околностите на Байкал постоянно стават [[земетресение|земетресения]]. Има предположения за това, че огъването на падината е свързано с образуването на вакуумни кухини, възникнали през [[четвъртичен период|четвъртичния период]], вследствие на изливането на [[базалт]]а на повърхността.
Ред 100:
== Сеизмична активност ==
[[File:Побережье Байкала в Сухой.jpg|thumb|left|Брегът на Байкал край село Сухая]]
Районът на Байкал (т. н. [[Байкалска рифтова зона]]) се отнася към териториите с висока [[сеизмичност]]: в него редовно се случват [[земетресение|земетресения]], силата но повечето от които е един-два бала по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. Често обаче има и по-силни; така например, през 1862 г. при десетобалното Кударинско земетресение в северната част на делтата на река Селенга, под вода се озовава участък от сушата с площ от 200 km² с 6 [[улус]]а, в които живеели 1 300 души, и така се образува [[залив]]а [[Провал (залив)|Провал]]. Силни земетресения са отбелязани през 1903 (Байкалско), 1950 (Мондинско), 1957 (Муйско) и 1959 г. (Централнобайкалско). [[Епицентър]]ът на Централнобайкалското земетресение е бил на дъното на Байкал в района на селището Сухая (югоизточното крабрежие), а силата му е достигнала 9 бала. В [[Улан Уде]] и [[Иркутск]]е силата му е достигнала 5—6 бала, като е причинило пукнатини и незначителни разрушения на някои [[здание|здания]] и постройки. Последните силни земетресения на Байкал са от август 2008 (9 бала) и февруари 2010 г. (6,1 бала).
 
== Флора и фауна ==
Ред 107:
== История ==
[[Файл:LakeBaikal.png|thumb|ляво|Байкал]]
=== Име ===▼
 
▲=== Име ===
Не е установено със сигурност откъде идва името на езерото. Съществуват няколко хипотези, изредени по-долу.
 
Ред 207:
* Ако [[вода]]та на Байкал (23 615 390 km³<ref name="INTAS">[http://users.ugent.be/~mdbatist/intas/morphometry.htm INTAS]</ref>), се раздели на гражданите на Русия (141 927 297 души<ref>''Росстат — Федеральная служба государственной статистики.'' [http://www.gks.ru/free_doc/2010/popul10-Pr.xls Предварительная оценка численности постоянного населения субъектов Российской Федерации на 1 января 2010 года и в среднем за 2009 год]</ref>), то всеки от тях ще има около 166,4 хиляди кубически метра вода, което представлява примерно 2 773 железопътни цистерни по 60 тона.
 
* По изследоването на Леонид Колотило „Цената на Байкал“<ref>[http://old.rgo.ru/2011/11/cena-bajkala/ Цена Байкала]</ref>, стойността на водата в езерото е 236 трилиона долара. Статията му предизвиква определен интерес<ref>[http://www.oceanology.ru/cena-bajkala/ Сколько стоит Байкал? Опубликовано на сайте «Океанология» 20.01.2012]</ref><ref>[http://i-news.kz/news/2011/12/08/6185494.html Сколько стоит Байкал выяснили ученые]</ref><ref>[http://geoblog.rgo.ru/blog/na-syshe/ Геоблоги]</ref>, в това число и в „Гринпийс Русия“<ref>[http://www.greenpeace.org/russia/ru/news/blogs/baikal/blog/38270/ Сайт «Гринпис России»]</ref>, а [[Владимир Жириновски]] се позовава на нея (без да посочи автора на статията) в интервю по телевизия „Вести 24“<ref>[http://www.infpol.ru/news/667/140804.php Жириновский предложил продавать воду Байкала]</ref>.
 
== В културата ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Байкал“.