Ситовски надпис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 1:
[[Картинка:Sitovski_nadpis.JPG|thumb|Ситовски надпис]]
'''Ситовският надпис''' е неразчетен надпис от рунообразни знаци на неизвестна писменост. Намира се на 50 метра над пътя за [[Ситово (Област Пловдив)|Ситово]], [[Пловдивска област]], след разклона за с. [[Лилково]].
== Откритие ==
Надписът е известен на местните жители, но е открит за научните среди през 1928 г. Местни дървосекачи споменават за него на д-р Александър Пеев, тогавашен председател на Пловдивското археологическо дружество, който първи изследва находката. д-р Пеев не успява да предостави по-конкретни сведения за надписът, нито да го разчете. <ref>[http://www.marica.bg/%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%B4%D0%B2%D0%B0-%D1%85%D1%8A%D0%BB%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE-news33763.html в-к Марица Невелина КАРААСЕНОВА Врата към Космоса между два хълма над Ситово]</ref>
== Местоположение ==
Надписът е издълбан върху гладка скала и е с размери 0,24 на 0,30 cm., състои се от две части върху загладена част от скала с дължина общо около 3,4 метра и ширина на загладената част (лента) 23-30 см. Скалният масив, на който е издълбан се крепи на пет камъка - върху един от тях е разпознат образ на Богинята майка от епохата на Неолита, а друг един от камъните е оприличен на пясъчен часовник. Надписът е издълбан на място в скалата, където няма ерозия и затова е запазен до наши дни.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2296442 в-к 24 Часа Уникален надпис на над 8000 години пази село Ситово
▲Надписът е издълбан върху гладка скала и е с размери 0,24 на 0,30 cm., състои се от две части върху загладена част от скала с дължина общо около 3,4 метра и ширина на загладената част (лента) 23-30 см. Скалният масив, на който е издълбан се крепи на пет камъка - върху един от тях е разпознат образ на Богинята майка от епохата на Неолита, а друг един от камъните е оприличен на пясъчен часовник. Надписът е издълбан на място в скалата, където няма ерозия и затова е запазен до наши дни.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2296442 в-к 24 Часа Уникален надпис на над 8000 години пази село Ситово ]</ref>
Ситовският надпис е в непосредствена близост със скалното светилище Щуда града и [[Белинташ]].<ref>[http://www.marica.bg/%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%B4%D0%B2%D0%B0-%D1%85%D1%8A%D0%BB%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE-news33763.html в-к Марица Невелина КАРААСЕНОВА Врата към Космоса между два хълма над Ситово]</ref>
== Проучвания и хипотези ==
През 1939 г. Александър Пеев показва надписа на унгарския археолог [[Геза Фехер]], но едва едва през 1950 г. Златка Ракова-Морфова прави отпечатък на надписа. През 1967 г. надписът е изследван от експедиция на Великотърновския университет. Според официалната българска историография, надписът е на неизвестна писменост, но по-задълбочени научни изследвания не са правени.<ref>http://bradva.bg/bg/article/article-16464#.U9uv0WMYuSo</ref> Първи изследовател е д-р [[Александър Пеев]]. По-късно надписът е изследван от академик [[Иван Гошев]], езиковеда проф. [[Иван Гълъбов]] и др.
▲През 1939 г. Александър Пеев показва надписа на унгарския археолог [[Геза Фехер]], но едва едва през 1950 г. Златка Ракова-Морфова прави отпечатък на надписа. През 1967 г. надписът е изследван от експедиция на Великотърновския университет. Според официалната българска историография, надписът е на неизвестна писменост, но по-задълбочени научни изследвания не са правени.<ref>http://bradva.bg/bg/article/article-16464#.U9uv0WMYuSo</ref> Първи изследовател е д-р [[Александър Пеев]]. По-късно надписът е изследван от академик [[Иван Гошев]], езиковеда проф. [[Иван Гълъбов]] и др.
Изложени са поне няколко основни хипотези за авторството на надписа - [[траки]]йска, [[Келти|келтска]], [[Готи|готска]], [[Сармати|сармато]]-[[Алани|аланска]] и [[Славяни|славянска]]. Тракийските хипотези го атрибутират или към собствени [[Руни|рунически]] знаци на траките или към [[Библия Бесика|азбуката на Бесите]] създадена от епископ [[Никита Ремесиански]]. <ref>Християнството в България (50-866 г.) [http://culturalheritagesite.wordpress.com/2012/05/08/%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-50-%D0%B3-866-%D0%B3-2/]© Димитър Алексеев Димитров, 2011
Line 21 ⟶ 17:
== Алтернативни теории ==
Надписът е популярна тема в българската таблоидна преса и множество интернет форуми. Предположенията за значението и превода на надписът са много и най-разнообразни.
Сред непотвърдените му преводите са следните версии: „''Душата сътворена между Сатурн и Земята, трябва да се завърне обратно към светлината на своята звезда, както е наредил Хронос и Хадес - създателят на всичко живо''"; „''Той е отишъл на небето, оплакан от синовете си, тук на Земята''. „''Нека всемирният Бог затвори това зло и никога повече не го отприщва''."<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2296442 в-к 24 Часа Уникален надпис на над 8000 години пази село Ситово
Съществуват алтернативни хипотези, че надписът да е издялан от хората, които са оцелели след катаклизма, предизвикан от изригването на вулкана на о-в Тира (днешен Санторини) през 628 г. пр. Хр.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2296442 в-к 24 Часа Уникален надпис на над 8000 години пази село Ситово
Според покойния инж. Димитър Чиликов (от Интелектуално звено "Корени") "Ситовският надпис" и светилището Щуда града датират от от дълбока древност (IV хил.пр. Хр.).
Line 33 ⟶ 28:
== Опазване и консервация ==
Със собствени средства жителите на с.Ситово са подменили табелата, която ориентира туристите към локацията на надписа. Табелата е изработена от Иван Куманов. Направен е и ремонт на стълбите към скалите.
До мястото трябва да бъде изграден и поставен парапет, защото теренът е стръмен. Желанието на местните жители е туристическата забележителност да бъде пригодена за посещение и от хора с увреждания и се надяват да спечелят проект, който да финансира начинанието.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2296442 в-к 24 Часа Уникален надпис на над 8000 години пази село Ситово
▲Със собствени средства жителите на с.Ситово са подменили табелата, която ориентира туристите към локацията на надписа. Табелата е изработена от Иван Куманов. Направен е и ремонт на стълбите към скалите.
▲До мястото трябва да бъде изграден и поставен парапет, защото теренът е стръмен. Желанието на местните жители е туристическата забележителност да бъде пригодена за посещение и от хора с увреждания и се надяват да спечелят проект, който да финансира начинанието.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2296442 в-к 24 Часа Уникален надпис на над 8000 години пази село Ситово ]</ref>
Преди години иманяри са разрушили каменно образование на квачка с пиленца, змия и стрелки, които сочели към Ситовския надпис.<ref>[http://www.marica.bg/%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%B4%D0%B2%D0%B0-%D1%85%D1%8A%D0%BB%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE-news33763.html в-к Марица Невелина КАРААСЕНОВА Врата към Космоса между два хълма над Ситово]</ref>
== Източници ==
<references />
| |||