Ситовски надпис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Марица |
||
Ред 3:
== Откритие ==
Надписът е известен на местните жители, но е открит за научните среди през 1928 г. Местни дървосекачи споменават за него на д-р Александър Пеев, тогавашен председател на Пловдивското археологическо дружество, който първи изследва находката. д-р Пеев не успява да предостави по-конкретни сведения за надписът, нито да го разчете.
== Местоположение ==
Надписът е издълбан върху гладка скала и е с размери 0,24 на 0,30 cm., състои се от две части върху загладена част от скала с дължина общо около 3,4 метра и ширина на загладената част (лента) 23-30 см. Скалният масив, на който е издълбан се крепи на пет камъка - върху един от тях е разпознат образ на Богинята майка от епохата на Неолита, а друг един от камъните е оприличен на пясъчен часовник. Надписът е издълбан на място в скалата, където няма ерозия и затова е запазен до наши дни.<ref name="24Часа">[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2296442 в-к 24 Часа Уникален надпис на над 8000 години пази село Ситово]</ref>
Ситовският надпис е в непосредствена близост със скалното светилище Щуда града и [[Белинташ]].<ref
== Проучвания и хипотези ==
Ред 14:
Изложени са поне няколко основни хипотези за авторството на надписа - [[траки]]йска, [[Келти|келтска]], [[Готи|готска]], [[Сармати|сармато]]-[[Алани|аланска]] и [[Славяни|славянска]]. Тракийските хипотези го атрибутират или към собствени [[Руни|рунически]] знаци на траките или към [[Библия Бесика|азбуката на Бесите]] създадена от епископ [[Никита Ремесиански]]. <ref>Християнството в България (50-866 г.) [http://culturalheritagesite.wordpress.com/2012/05/08/%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-50-%D0%B3-866-%D0%B3-2/]© Димитър Алексеев Димитров, 2011
</ref> Готската хипотеза не го свързва с [[Готска азбука|готската азбука]] създадена в тези земи от епископ [[Улфила|Улфила,]] а отново подобно и на повечето други теории - с [[Руни|руните]]. Проф. Титов пък предлага разчитане на надписа като славянски текст, но това разчитане не е възприето от други учени. Съществува дори и версия, че надписът е естествен природен феномен.<ref name=proto>[http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20NA%20DR%20ZHIVKO%20VOYNIKOV/%D0%90%D0%9B%D0%90%D0%9D-%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0%91-%D0%9F%D0%98%D0%A1%D0%9C-4.htm Д-р Живко Войников АЛАНО-ПРАБЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ]</ref> Д-р Живко Войников предлага следната транскрипция на Ситовския надпис: „''Той, нашият могъщ, скъп (или славен) Йсус, добър и обичан Бог, победи, с истината и смирението, Боже''”.<ref
== Алтернативни теории ==
Надписът е популярна тема в българската таблоидна преса и множество интернет форуми. Предположенията за значението и превода на надписът са много и най-разнообразни.
Сред непотвърдените му преводите са следните версии: „''Душата сътворена между Сатурн и Земята, трябва да се завърне обратно към светлината на своята звезда, както е наредил Хронос и Хадес - създателят на всичко живо''"; „''Той е отишъл на небето, оплакан от синовете си, тук на Земята''. „''Нека всемирният Бог затвори това зло и никога повече не го отприщва''."<ref
Съществуват алтернативни хипотези, че надписът да е издялан от хората, които са оцелели след катаклизма, предизвикан от изригването на вулкана на о-в Тира (днешен Санторини) през 628 г. пр. Хр.<ref
Според покойния инж. Димитър Чиликов (от Интелектуално звено "Корени") "Ситовският надпис" и светилището Щуда града датират от от дълбока древност (IV хил.пр. Хр.).
Ред 30:
Със собствени средства жителите на с. Ситово са подменили табелата, която ориентира туристите към локацията на надписа. Табелата е изработена от Иван Куманов. Направен е и ремонт на стълбите към скалите.
До мястото трябва да бъде изграден и поставен парапет, защото теренът е стръмен. Желанието на местните жители е туристическата забележителност да бъде пригодена за посещение и от хора с увреждания и се надяват да спечелят проект, който да финансира начинанието.<ref
Преди години иманяри са разрушили каменно образование на квачка с пиленца, змия и стрелки, които сочели към Ситовския надпис.<ref
== Източници ==
| |||