Антоан Перено дьо Гранвел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Александър (беседа | приноси) + |
Александър (беседа | приноси) + |
||
Ред 18:
Като епископ, той присъства на няколко събрания на имперския Диет (Парламента), както и на откриванията на Трентския съвет, където е представител на Карл V. Баща му, вече канцлер, помага с влиянието си, и Антоан е натоварен с трудни и тънки задачи за провеждане на държавни дела. Така той натрупва знания и нюх за дипломацията, както и за теченията в европейската политика. Той участва в уреждането на условията за мир, налагащи се след загубата на Шмалкалдикската лига в Битката при Мюлберг (1547). Там е показано завидно умение. През 1550 година той получава по наследство функцията държавен секретар. В новото си амплоа придружава Карл V в битката с Морис Саксонски, после в бягството му от Инсбрук, и накрая изготвя Пасауския мир (август 1552).
В следващата година, той и Симон Ренар, посланикът на Карл V в двора на кралица Мария I Английска, заедно договарят бракосъчетанието на Мария и Филип II Испански. След абдикацията на Карл V през 1555 година, Гранвел пренасочва предаността си на Филип II, който го назначава на служба в Нидерландите. През 1559 година Гранвел е на испанско назначение, и урежда Мира в Като Камбреси. След оттеглянето на Филип от Нидерландите през август същата година, той е назначен за министър-председател на регента - [[Маргарет Пармска]]. Той провежда политика, изпълнена с репресии, която продължава пет години. Тя му носи много дивиденти - през 1560 г. е назначен на архиепископския престол в [[Мехелен]], а през 1561 г. става кардинал. Срещу него се насочва народната неприязън, подхранена от репресивните религиозни политики, и той не може повече да управлява в Нидерландите. По съвета на своя кралски господар, той се оттегля във Франш-Конте, през март 1564 година.
{{История-мъниче}}
| |||