Готлоб Фреге: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 14:
Фреге е виждал своята научна задача в полагането на научните основи на аритметиката, за която по неговото време все още не е била развита аксиоматична система – за разлика напр. от геометрията, която още от времето на Евклид е била образец за аксиоматизирана наука. Фреге е бил убеден, че аритметиката има чисто логически основи, т.е. че тя е една по-широко развита логика, и че тези логически основи трябва да бъдат разкрити. Това означава: да се покаже, че всички базисни аритметически понятия могат да се дефинират чрез логически понятия и че всички основополагащи аритметически истини са изводими от логически истини. Тази научна програма се нарича "логицизъм".
== Новата логика ==
За да докаже логицистичната теза (а именно, че аритметиката а една широко разгърнала се логическа дисциплина), Фреге се е нуждаел от една дееспособна логика. Логиката, развита преди него в традицията (силогистиката на Аристотел), не е била такава. Затова той се захваща най-напред с реформирането на самата логика. Той изгражда една строга (аксиоматична) система на логиката, която е толкова новаторска, че поставя под въпрос континуитета на дисциплината (дали при логическата теория преди Фреге става дума всъщност същата дисциплина като при тази след него?). Новата логика на Фреге е възприета след признанието от страна на Ръсел (1910) и оттам насетне задава хоризонта на съвременните логически изследвания.
== Понятописът ==
При своите логически изследвания Фреге се натъква на т.нар. логическо несъвършенство на естествения език. То се състои в недостатъчно съответствие между логико-семантичната форма и граматико-синтактическата форма в изреченията на естествения език и липсата на експлицитни правила за логическо следване). За това той се заема да създаде специална логическа символика (нотация), която да преодолява многозначността на естествения език (и той кръщава тази символика "понятопис", нем. "Begriffsschrift"). Тук става въпрос най-напред за въвеждане на специални символи за логическите операции, както в традицията преди това са били измислени специални символи за аритметичните действия и за числата. По-нататъшната идея на Фреге е била тези символи в един момент да се свързват със съдържателни думи и изречения от естествения език така, че за определени научни цели да стане възможно да се формулират доказателства изцяло в рамките на понятописната система от знаци.
| |||