Разлика между версии на „Иван Дуйчев“

м
+ Нормативен контрол
(Преместване на параметри свързани с дата в Уикиданни)
м (+ Нормативен контрол)
Специализира в Италия ([[1932]]-[[1936]]), където под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в [[Римски университет|Римския университет]] на тема "Българските Асеневци във Византия" ([[1934]]). Завършва и курс във Ватиканската школа по [[палеография]] и [[архивистика]] в [[Рим]]. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати.
 
По-късно Иван Дуйчев последователно стана асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари [[1945]]). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. "Възраждане". След завземането на Македония от българската армия през април 1941г1941 г. посещава многократно Македония и се запознава с тамошната култура на местното българско население. През 1942-1943г1943 г. Иван Дуйчев е командирован като представител на българското население в Костур, намиращ се под италианска окупация към началника на италианския военен гарнизон на [[Костур]] [[полковник]] [[Алдо Вениери]] и италианския военен комендант на града старши лейтенант [[Джовани Равали]]. Неговата малка книжка "Македония в Българскатабългарската история" (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с "фашистки книги", а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език. През 1945г1945 г. заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български , италиански и германски военни и други лица, които тябватрябва да бъдат съдени на процес в [[Атина]] като военнопрестъпници. катоДуйчев по -специално Дуйчев е обвинен в "Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България" , каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в егейска Македония, което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани. Благодарение обаче на усилията на адвоката [[Стоян Бояджиев]], който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица, обвинени на процеса, българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт (и е почти единственияединственият заедно с [[генерал лейтенант]] [[Иван Маринов]] от лицата в списъка на Гърция, който оцелява, тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт) , а впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околносттеоколностите на [[Велико Търново]].
 
От 1950 г. Иван Дуйчев е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история (днес [[Институт по история|Института по история]]) при [[Българска академия на науките]].
 
* И. Дуйчев, [http://promacedonia.com/bk2/bk_uvod.htm Блазиус Клайнер и неговата „История на България” от 1761 година], 1977
* И. Дуйчев, [http://62.44.115.71/BG/archivistika/BDujchev.pdf Лекции по архивистика] (pdf-формат)
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118528025|LCCN=n50052505|VIAF=61544961|ISNI=0000 0001 0906 8763|SUDOC=026836165|BNF=cb11900514x}}
 
{{СОРТКАТ:Дуйчев, Иван}}