България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Henry lalev (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Henry lalev (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 98:
=== Първо българско царство (681-1018) ===
{{основна|Първо българско царство}}
През 632 година със създаването на [[Велика България]] са сложени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с [[хазари]]те [[Аспарух]], третият син на [[Кубрат]], е изтласкан на югозапад към [[Дунав]]а и се заселва
Първото стратегическо териториално разширение на юг – завземането на областта [[Загоре]] – става по време на управлението на
След укрепването на българската държава, в началото на 8 век страната изпада в продължителна политическа криза изразяваща се в честа смяна на владетелите в Плиска, преодоляна при управлението на Кардам (777-803).
[[Файл:Bulgaria-(893-927)-TsarSimeon-byTodorBozhinov-cs.png|мини|200п|България при цар Симеон Велики.]]
По времето на [[Крум]] ([[803]] – [[814]]) и през първата половина на 9 век [[Франкска империя|франките]] от северозапад и българският владетел [[Крум]] от изток ликвидират изпадналия в криза [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]
Княз [[Борис I]] ([[852]] – [[889]]) [[Покръстване на България|покръства]] българите през [[864]] г. Той основава и [[Преславска книжовна школа|първата българска книжовна школа]] – Преславската, през 885 година, а създадената през 855 година [[глаголица]] се въвежда като официална азбука. При цар [[Симеон I]] ([[893]] – [[927]]), който създава и утвърждава [[Български|Българската патриаршия]] като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (''империя'') обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в [[Европа]], разпростирайки се почти на целия [[Балкански полуостров]], а на [[северозапад]] – до р. [[Тиса]] обхващайки Карпатският планински масив. Столицата е преместена при управлението на Симеон І от [[Плиска]] в [[Велики Преслав|Преслав]].
Ред 158:
[[Файл:Vasil Levski.jpg|мини|200п|дясно|[[Васил Левски]] – един от основните идеолози и организатори на българското освободително движение.]]
Макар и първите училища в България – [[килийно училище|килийните]], да се появяват още през 15 век, техният брой рязко се увеличава през 18-ти и 19-ти век. Паралелно с тях се появяват и [[взаимно училище|взаимните училища]] и [[читалище|читалищата]], където за разлика от килийното училище се преподава на говорим български език. През 1824 година
По време на [[Кримската война]] са създадени Тайното общество и [[Добродетелната дружина]], които целят освобождаване на България с помощта на руските войски. Неуспехът на Русия във войната обаче обрича тези усилия на провал, а в дипломатически план българският въпрос изобщо не се третира. Войната обаче дава допълнителен тласък на усилията за освобождение, и между [[1860]] и [[1878|78]] възниква организирано национално освободително движение – [[Георги Сава Раковски|Г. С. Раковски]] основава [[Таен централен български комитет]]; [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и [[Васил Левски]] учредяват [[Български революционен централен комитет]]. Избухват [[Старозагорско въстание|Старозагорското]] ([[1875]]) и [[Априлско въстание|Априлското]] ([[1876]]) въстания, последното организирано и водено от [[Георги Бенковски]], [[Панайот Волов]], [[Тодор Каблешков]], [[Захари Стоянов]], [[Никола Обретенов|Обретенови]] и др. На [[12 април]] [[1877]] избухва [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]], като бойните действия продължават до [[19 януари]] [[1878]]. На [[3 март]] [[1878]] със [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] е възстановена българската [[държава]].
|