България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Henry lalev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Henry lalev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 98:
=== Първо българско царство (681-1018) ===
{{основна|Първо българско царство}}
През 632 година със създаването на [[Велика България]] са сложени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с [[хазари]]те [[Аспарух]], третият син на [[Кубрат]], е изтласкан на югозапад към [[Дунав]]а и се заселва през 679 в областта [[Онгъл]]. През лятото на 680 г. византийският император [[Константин IV Погонат]] (668-685) предприема поход срещу [[прабългари|българи]]те. Поражението на византийците и покоряването от страна на прабългарите на завареното население завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г, чрез който Аспарухова България е призната от Византия.
 
Първото стратегическо териториално разширение на юг – завземането на областта [[Загоре]] – става по време на управлението на синанаследника на Аспарух – [[Тервел]], през 705 г. В знак на признателност, византийскиятВизантийският император Юстиниан II Ринотмет (''НосоотрязаниНосоотрязания)''), койтоотстъпва благодарениеобластта на българите, заради оказаното му от българския владетел съдействие възвръщаза престолаповторното симу ввъзкачване Константинопол,на даряватрона областтав на българите, аКонстантинопол. Тервел получава и титлата [[кесар]] (''цезар''). Българският владетел изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на [[Арабски халифат|Арабския халифат]], като в решителното [[Обсада на Константинопол (718)|сражение от 717 г.]] българските воини посичат над 20,000 араби.
 
След укрепването на българската държава, в началото на 8 век страната изпада в продължителна политическа криза изразяваща се в честа смяна на владетелите в Плиска, преодоляна при управлението на Кардам (777-803).
 
[[Файл:Bulgaria-(893-927)-TsarSimeon-byTodorBozhinov-cs.png|мини|200п|България при цар Симеон Велики.]]
По времето на [[Крум]] ([[803]] – [[814]]) и през първата половина на 9 век [[Франкска империя|франките]] от северозапад и българският владетел [[Крум]] от изток ликвидират изпадналия в криза [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. По времето на Крум се създават и първите български писани закони. Важен елемент от формирането на новата българска народност, обединяваща славяните с прабългарите и другите племена в земите на царството е въведения официален за държавата език, който се развил на основата на [[славянски езици|славянския]].<ref>Л. Иванов. [[wikisource:bg:История на България в седем страници|История на България в седем страници]]. София, 2007.</ref> България разширява своите предели до Средния [[Дунав]] или до р. [[Тиса]] на север, а на запад до р. [[Днепър]] (днешна [[Украйна]]). За пръв път се въвежда административно делене в страната, доведено до изграждане на цялостна административно-териториална система /комитати/ при управлението на Омуртаг с управители /комити/ назначавани от централната власт в Плиска. След големите военни победи на Крум срещу аварите и Византийската империя България се превръща в една от Великите сили в Европа, наред с Франкската и Византийската империи.
 
Княз [[Борис I]] ([[852]] – [[889]]) [[Покръстване на България|покръства]] българите през [[864]] г. Той основава и [[Преславска книжовна школа|първата българска книжовна школа]] – Преславската, през 885 година, а създадената през 855 година [[глаголица]] се въвежда като официална азбука. При цар [[Симеон I]] ([[893]] – [[927]]), който създава и утвърждава [[Български|Българската патриаршия]] като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (''империя'') обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в [[Европа]], разпростирайки се почти на целия [[Балкански полуостров]], а на [[северозапад]] – до р. [[Тиса]] обхващайки Карпатският планински масив. Столицата е преместена при управлението на Симеон І от [[Плиска]] в [[Велики Преслав|Преслав]].
Ред 158:
 
[[Файл:Vasil Levski.jpg|мини|200п|дясно|[[Васил Левски]] – един от основните идеолози и организатори на българското освободително движение.]]
Макар и първите училища в България – [[килийно училище|килийните]], да се появяват още през 15 век, техният брой рязко се увеличава през 18-ти и 19-ти век. Паралелно с тях се появяват и [[взаимно училище|взаимните училища]] и [[читалище|читалищата]], където за разлика от килийното училище се преподава на говорим български език. През 1824 година еПетър Берон издадениздава и т.нар. ''[[Рибен буквар]]'', който е първият български учебник с енциклопедичен характер. В религиозен план, на [[3 април]] [[1860]] (Великден) [[Иларион Макариополски]] обявява отделянето на Българската църква от вселенската патриаршия, и на [[27 февруари|28 февруари]]/11 март [[1870]] султанът издава ферман за учредяването на самостоятелна [[Българска екзархия]], чийто първи екзарх – [[Антим I]], бива избран през 1872 година.
 
По време на [[Кримската война]] са създадени Тайното общество и [[Добродетелната дружина]], които целят освобождаване на България с помощта на руските войски. Неуспехът на Русия във войната обаче обрича тези усилия на провал, а в дипломатически план българският въпрос изобщо не се третира. Войната обаче дава допълнителен тласък на усилията за освобождение, и между [[1860]] и [[1878|78]] възниква организирано национално освободително движение – [[Георги Сава Раковски|Г. С. Раковски]] основава [[Таен централен български комитет]]; [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и [[Васил Левски]] учредяват [[Български революционен централен комитет]]. Избухват [[Старозагорско въстание|Старозагорското]] ([[1875]]) и [[Априлско въстание|Априлското]] ([[1876]]) въстания, последното организирано и водено от [[Георги Бенковски]], [[Панайот Волов]], [[Тодор Каблешков]], [[Захари Стоянов]], [[Никола Обретенов|Обретенови]] и др. На [[12 април]] [[1877]] избухва [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]], като бойните действия продължават до [[19 януари]] [[1878]]. На [[3 март]] [[1878]] със [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] е възстановена българската [[държава]].