Франсоа I: Разлика между версии

Най-важната черта на вътрешната му политика е изграждането на основите на кралския [[абсолютизъм]]. Тенденцията е започната още от [[Луи XI]]. Франсоа I е първият френски крал, който изисква да бъде наричан ''Ваше Величество'' (''Votre Majesté'') - обръщение, което досега е използвано само към император. Основните решения се вземат вече от малък Частен съвет, който се председателства от краля, а изпълнението на решенията преминава в ръцете на назначаваните от него секретари. Активната външна политика и екстравагантният личен живот струват суми, които с мъка се покриват от данъкоплатците, въпреки вещината и големите заслуги на канцлера '''''Антоан Дюрпа'''''. Въвеждат се порочни практики да се продават постове, титли и чинове – те осигуряват значителен и постоянен дял от доходите на короната. Голямо постижение на Франсоа е, че успява (след една успешна кампания в Италия) да принуди папа [[Лъв X]] да признае [[Галиканска църква|галиканската църква]], тоест правото на френския крал да се разпорежда с нея. Това става чрез известния [[Болонски конкордат]], сключен през 1516 г. Франсоа е първият френски монарх, който се опитва да постави под контрол цялото правосъдие в страната (парламентите), цялата администрация в провинциите, която до момента действа повече в интерес на местната аристокрация. Той ликвидира автономността на последните феодални държавици – на ''херцог '''херцога[[Шарл наIII дьо Бурбон''''']] след 1523 г., който избягва при Хабсбургите[[Карл V Хабсбург]], бие се на тяхнанегова страна и през 1526 г. Франсоа е принуден да възстанови правата и земите му, но на хартия; на '''''принцовете д'Албре''''', като омъжва сестра си за Наварския крал Анри II д'Албре- [[крал на Навара]]; на '''''херцогахерцогство на Бургундия''''', след като [[Карл V]] вдига протекцията си от нея през 1529 г.