Битка при Аженкур: Разлика между версии

Крал Хенри V напада, след като преговорите с французите се провалят. Той претендира за титлата крал на Франция по линия на своя прапрадядо [[Едуард III]], макар че на практика английските крале са готови да изоставят тази претенция в замяна на признаване от страна на французите на претенцията им спрямо [[Аквитания]] и други френски земи (условията на договора от Бретини). Хенри първоначално свиква Велик съвет през пролетта на 1414 г., за да обсъди война с Франция, но лордовете настояват да продължи с преговорите и да смекчи исканията си. В последвалите преговори Хенри казва, че ще изостави претенцията си към френския трон, ако французите изплатят 1.6 млн. крони, дължими за откупа на [[Жан II]] (пленен в [[битка при Поатие (1356)|битката при Поатие]] през 1356 г.) и земите на [[Нормандия]], [[Турен]], [[Анжу]], [[Бретан]] и [[Фландрия]], както и Аквитания. Хенри иска да се ожени за принцеса [[Катрин дьо Валоа|Катрин]], малката дъщеря на крал [[Шарл VI (Франция)|Шарл VI]] и да получи зестра от 2 млн. крони. Французите отговарят с щедрите от тяхна гледна точка условия на брак с Катрин, зестра от 600 000 крони и уголемена Аквитания. До 1415 г. преговорите за замрели като англичаните твърдят, че французите са се подиграли на исканията им и са осмели самия крал Хенри V. През декември 1414 г. английският парламент е убеден да даде на Хенри V „двойна субсидия“ – двойно по-висок данък – за да възвърне френското си наследство. На 19 април 1415 г. Хенри V отново иска от великия съвет да одобри война срещу Франция и този път той го прави.

По време на обсадата [[феодализъм|феодална]]. Французите са се надявали да наберат 9000 души, но армията не е готова навреме, за да се притече на помощ на Арфльор. След като Хенри V се отправя на север, французите се придвижват по р. [[Сома]], за да ги блокират. За известно време имат успех, принуждавайки Хенри да се придвижи на юг в търсене на брод. Англичаните най-сетне успяват да прекосят Сома южно от [[Перон (град)|Перон]], между Бетанкур и Войен и отново подемат похода си на север. Без защитата на реката французите се колебаят да започнат бой. Те следват от близоотблизо армията на Хенри, като в същото време викат ''semonce des nobles'', призовавайки местните благородници да се присъединят към армията. До 24 октомври двете армии са изправени една срещу друга в готовност за битка, но французите се въздържат, надявайки се на пристигането на още войски. На следващиследващия ден французите начеват преговори с надеждата да спечелят време, но Хенри нарежда на армията си да напредне и да започне битка, която предвид размера на армията му, може да се очаква, че би искал да избегне. Англичаните имат много малко храна, марширували са 415 км за две и половина седмици, страдат от болести като [[дизентерия]] и са изпратени пред много по-голям брой добре въоръжени французи. Хенри знае обаче, че изчакването може само да увеличи броя на французите.

В продължение на три часа след изгрев бой не започва. Французите знаят, че англичаните са хванати натясно и вероятно мислейки за предишни неуспешни опити за нападение срещу подготвени английски позиции, се въздържат от атака. Хенри знае, че армията му е по-подготвена за отбранителна битка, но въпреки това поема преценения риск да я придвижи по-напред. Това налага изтръгването от земята на дългите насочени напред колове, които отбраняват стрелците (тяхната употреба е новост – по време на битките [[битка при Креси|при Креси]] и [[битка при Поатие (1356)|Поатие]] такива не са използвани). Ако французите нападнат с кавалерията преди тези колове отново да са забити в земята, последиците за англичаните би могълмогли да еса катастрофаленкатастрофални. Французите обаче изглежда са били изненадани от английскиятанглийския маньовър. Тесният терен също може да е ограничил разгръщането на силите им. На около 270 м от френската линия (крайният обхват на английските дълги лъкове) английските стрелци под командването на сър Томас Ерпингам забиват отбранителните си колове и започват сражението със стрелкови бараж. Въпреки че не е добре организирана и не е в пълен състав френската кавалерия се втурва срещу англичаните, но резултатът е бедствен. Французите не успяват да минат по английските флангове (заради окръжаващите ги гори), нито да преминат през защитните колове на стрелците. Тяхното отстъпление още повече разкалва полето. Френският главнокомандващ, управителят на Франция (''connétable de France'') Шарл д'Албре сам повежда 5000 пешаци срещу около 1000-та английски пешаци. Въпреки усиления обстрел на англичаните, калното поле и тежките доспехи французите достигат английската линия и започват да я отблъскват назад. Английските стрелци се включват в мелето (което продължава около три часа), след като стрелите им се изчерпват. Към боя се присъединява и втора френска линия, но тя бива погълната като първата. Според една от историите за битката крал Хенри V си пробива път през френската линия заедно с личната си гвардия, за да изведе ранения си в корема брат Хъмфри, херцог на Глостър, от бойното поле. Летописците сочат умората на французите, които са били по-тежко въоръжени и са преминали през калното поле под облак стрели, като значителен фактор за поражението им. Английският летопис ''Gesta Henrici'' описва три големи купчини от посечени „по-високи от човешки бой“ около трите главни английски знамена.

Хенри V заповядва избиването на няколко хиляди френски пленници, като само най-бележитите са пощадени. Той се страхува, че те може да се превъоръжат с разпилените по полето оръжия. Това слага край на битката. Френският ариергард бяга, след като е видял смъртта и пленяването на толкова много от френските благородници. Сред френските загинали са :

* Едуард Норички, 2-ри херцог Йоркски, внук на английския крал Едуард III

* петима графове и 90 баронабарони.