'''Битката при Поатие''' на [[19 септември]] [[1356]] г. е част от [[Стогодишната война]] между [[Англия]] и [[Франция]].
Английският престолонаследник [[Едуард Черния принц]], който е герой от битката при [[Битката при Креси|Креси]], съставя план за излизане от Бордо на английската армия, преминаване през Франция и съединяване край долината на Лоара с армията на херцог Ланкастър. ФренскияФренският крал [[Жан II Добрия]] събира 50 хилядна армия и бързо се появява край Лоара. С него са четиримата му синасинове, над 20 херцози и около 20-хилядна тежка кавалерия. Англичаните не знаят за идването на французите, защото във времето на отстъпление на английската армия, французите се оказват отпред и и отрязват пътя. Малочислеността на английската войска, която не надвишава 10 хиляди души, разколебава Едуард и той предлага на французите да започнат мирни преговори, обещава да върне на Франция всички досегашни завоевания по време на войната и седемгодишен мир. Предложението му е отхвърлено, понеже французите са убедени в победата. Френската армия заема равнината, а английската- височините в полетата на Мопертю, на две левги разстояние от [[Поатие]]. Мястото, където са разположени англичаните, е пълно с храсти и лозя. Едуард умело разполага стрелците си на предни позиции, а на хълма е оставена пехотата.
Битката започва с атака на френските рицари. Те обаче попадат под обстрела на английските стрелци, конете изпадат в ужас и хаосахаосът сред рицарите е налице. Постепенно са принудени да бягат панически. Жан II се сражава храбро, но е взет в плен заедно със сина си Филип (бъдещ херцог на [[Бургундия]]).
Загива цветът на френското рицарство. Сред убитите са херцог [[Пиер І дьо Бурбон]], конетабълът на Франция, епископът на Шалон, 16 баронабарони и 2426 рицари. Общо Франция дава 8 000 жертви, от които 5 000 са убити по време на бягството си.
Плененият крал Жан е отведен тържествено в [[Лондон]] (24 май 1357 г.). Сключено е двугодишно примирие. Наместник на краля става дофинът Шарл /бъдещ Шарл VІ.
