Бой при Ангиста: Разлика между версии

За да укрепи контрола си върху Солун, в началото на 1913 година гръцката армия се придвижва постепенно на север, като се възползва от факта, че повечето български войски са прехвърлени срещу османската армия в [[Галиполски полуостров|Галиполския полуостров]]. Спорадичните въоръжени инциденти прерастват на 20 февруари в голямо [[бой при Нигрита|стълкновение при Нигрита]], на река Струма.<ref>Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_3_2.html Глава 3.2.]</ref> През април гръцки части дебаркират край [[Елевтерес|Левтера]], източно от Струма, оттам настъпват на север и принуждават българите да се оттеглят от [[Правища]]. Българска част е атакувана и при [[Съботско]]<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.161</ref>. Със задачата да прокара разграничителна линия между двете страни е натоварена смесена комисия, но преговорите са неефективни и сблъсъците се увеличават. Опасявайки се да не изгуби пристанищния град [[Кавала]], след примирието с османците на [[Чаталджа]]нския и [[Булаир (Вилает Чанаккале)|Булаир]]ския фронт, българското командване прехвърля подкрепления в застрашения район.<ref>Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_4_3.html Глава 4.3.]</ref><ref name="m44">Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_4_4.html Глава 4.4.]</ref>