Дребна шарка: Разлика между версии

}}

 

 

== Етиология ==

Вирусът прониква в организма през лигавицата на горните дихателни пътища и [[конюнктива]]та. Първичната му [[репликация]] става в [[епител]]ните клетки на [[лигавица]]та, [[тонзили]]те, регионарните [[лимфни възли]] и [[ендотел]]ните клетки на съдовете. Попадайки в [[кръв]]та предизвиква първична [[виремия]]. Посредством кръвния ток вирусът прониква в ретикулоендотелната система, поразява лимфните възли и от там [[бели кръвни клетки|белите кръвни клетки]]. След около 3 дни инкубационен период, през който вирусите се намножават в лимфните възли отново навлизат в кръвния ток и предизвикват вторична виремия. Този етап е свързан с клиничната проява на заболяването. Вирусът поразява значително [[имунна система|имунната система]] и така става причина за развитието на други вторични заболявания, които поразяват дихателната система.

 

 

== Клинични признаци ==

* Катарален. Продължава от 1 до 6 дни. Заболяването започва с повишаване на температурата. Проявява се с кихане, серозно-слузести изтечения от носа, сълзотечение и светлобоязън. Появява се груба и неподдаваща се на обичайното лечение [[кашлица]]. Телесната температура достига до 38,5–39°C. Децата стават апатични, плачливи и загубват апетит. На 2–3 ден по лигавицата на [[небце]]то, сливиците и [[фаринкс]]а се появява характерен [[енантем]]. Лигавицата на бузите срещу предкътниците изглежда като напръскана с вар. Откриват се малки бели петънца, обиколени от червено венче. Тези петна са патогномичен за морбили признак и са известни като [[петна на Филатов - Коплик]] {петна на Коплик}.

* Обривен период. След кратко понижение или нормализиране на телесната температура, към 3–5 ден от началото тя отново се повишава. Достига до 40°C. През този период се появява характерният макуло-папулозен обрив. Той се развива поетапно и дисцендиращо като първоначално обхваща [[лице]]то в областта около [[нос]]а и зад [[уши]]те, [[шия]]та и горната част на [[гръден кош|гръдния кош]]. На следващия ден обхваща [[туловище]]то и [[крайници]]те. Обривът по кожата наподобява на [[географска карта]]. Завяхването на обрива е със същата последователност – от лицето към долните крайници. След изчезването му по [[кожа]]та остава кафеникава [[пигментация]]. Накрая на местата на обрива се наблюдава лющене на повърхностния слой – т.нар. „трицевидно лющене“. Освен проявата на класическата форма на обрив се наблюдават и варианти на същия. Възможно е обривът да придобие и хеморагичен характер. Органната патология през този период е най-силно изразена. Поради токсични увреждания и съдови разстройства на [[централната нервна система]] може да се наблюдава и [[енцефалопатия]]. Катаралните прояви също се усилват. Между клепачите се отделя серозно-гноен секрет {[[гурел]]и} и се появява [[блефароспазъм]]. При [[аускултация]] на [[белия дроб]] се чуват сухи, свирещи и влажни хрипове. [[Сърдечно-съдова система|Сърдечно-съдовата система]] реагира с [[тахикардия]], [[хипотония]], глухи сърдечни тонове, [[аритмия]]. Често се наблюдават болки в [[корем]]а и [[диария]].

 

Според тежестта на протичането на клиничните форми на болестта те биват – леки, средно тежки и тежки.

* [[Инфекциозен еритем]]. Характерен е с пеперудообразен обрив по лицето и гирляндовиден обрив по тялото.

* [[Ентеровирус|Ентеровирусни инфекции]], [[серумна болест]], [[алергия|алергични обриви]]. Липсва катарален синдром и няма етапност в развитието на обрива.

 

== Лечение ==