Вера Недкова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна на шаблон
Ред 1:
{{Художник
{{Биография инфо
| име = Вера Недкова
| рождено_име =
| портрет = dot.png
| картинка =
| описание = българска художничка
| картинка_текст =
| роден-място = [[Скопие]], днес [[Република Македония]]
| описание = българска художничка
| починал-място = [[София]], [[България]]
| наставка = а
| женен_за =
| роден-дата = {{др|1908|11|16|1}}
| роден-място = [[Скопие]], днес [[Република Македония]]
| починал-дата = {{дсг|1996|07|07|1908|11|16|1}}
| починал-място = [[София]], [[България]]
| националност = {{BUL}}
| стил =
| учител = проф. [[Никола Маринов (художник)|Никола Маринов]]
| академия = [[Национална художествена академия]],{{Br}}Майстершуле във Виена
| направление = [[живопис]]
| патрон =
| творби =
| повлиян =
| повлиял =
| награди =
| подпис =
| подпис_текст =
| уебсайт =
| общомедия =
}}
 
'''Вера Тодорова Недкова''' е българска [[художничка]].
 
Line 11 ⟶ 32:
Недкова е родена в българския [[македония|македонски]] град [[Скопие]] в 1908 година. След като града попада в Сърбия, емигрира в България. През 1923 г. учи [[живопис]] в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в класа на проф. [[Никола Маринов (художник)|Никола Маринов]], но на следващата година заминава за [[Виена]], където през 1930 г. завършва Държавната художествена академия (Майстершуле), специалности живопис и [[реставрация]]. Работи за кратко във [[Флоренция]], където изучава творчеството на [[Джото]], [[Мазачо]], [[Пиеро дела Франческа]], а през 1934 г. се връща и установява в България. През същата година става член на [[Дружество на новите художници|Дружеството на новите художници]] и взема участие във всичките му [[изложба|изложби]].
 
== Творчество ==
Художественото наследство на Недкова е богато и разнообразно: живопис, [[графика]], [[офорт]]и, [[ескиз]]и, [[малка пластика]]. В ранния период на творчеството си, 1930-37 г., Вера Недкова рисува основно фигурални [[композиция|композиции]] и [[портрет]]и. Предпочитани техники са [[пастел]]ът и [[темпера]]та. В по-късните си работи залага на [[маслени бои|маслените бои]] и основното ѝ изразно средство става [[колорит]]ът. Рисува [[пейзаж]]и, [[натюрморт]]и, [[битова живопис|селски бит]], [[акт (изобразително изкуство)|голо тяло]]. В периода 1946 — 1961 г. работи в [[Национален археологически музей|Националния археологически музей]] като реставратор и консерватор.
 
Участва в общи художествени изложби на [[Съюз на българските художници|СБХ]] и в над 15 изложби на български художници в чужбина. Нейни платна са притежание на български галерии и частни колекции по света. През 1965 г. издателство „[[Български художник]]“ публикува книга за Вера Недкова с автор Драго Джидров.
 
== Признание и награди ==
Недкова е носител на множество отличия, сред които:
* награди на СБХ през 1963 и 1971 г.
Line 22 ⟶ 45:
През 1977 г. е провъзгласена за „[[народен художник]]“, а през 1983 г. — за „[[герой на социалистическия труд]]“.<ref>''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 2, Издателство на БАН, София, 1987 г.</ref>
 
== Музей ==
През 1995 г., година преди смъртта си, Недкова завещава на държавата в лицето на [[Национална художествена галерия|НХГ]] своя апартамент в София, цялото си имущество и творби: 117 живописни творби и 1282 рисунки, 57 икони, съдове и малка пластика. През 2004 г. в дома и&#768; е открит музей на художничката.<ref>[http://www.actualno.com/news_9682.html ''Обновеният дом-музей „Вера Недкова“ ще представя на части дарението на художничката, което е от над 2000 картини и експонати''], actualno.com</ref>