Босилеград: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на файла „Bosilegradzastava.gif“ с Bosilegradzastava.png
Ред 37:
С това се изчерпват оскъдните сведения, по които може да се предполага какви народи са живели и минавали през Босилеградския край в миналото.<ref name="Kraishte"> [http://www.bosilegrad.org/bg/Istorija.aspx Йордан Захарийев,Kюстендилско краище, СбНУ, БАН 1918г. Официален сайт на Община Босилеград]</ref>
 
За пръв път в този край е включен в държавата на [[българи]]те в [[809]] г., когато [[София]] е превзета от хан [[Крум]]. <ref name="Kraishte"> [http://www.bosilegrad.org/bg/Istorija.aspx Йордан Захарийев,Kюстендилско краище, СбНУ, БАН 1918г. Официален сайт на Община Босилеград]</ref> При [[Борис I|Св. цар Борис I Покръстител]] (845-884) [[Македония (област)|Македония]] до [[Струма]] и [[Охрид]] са българско владение, съответно и тези краища са част от християнизираната българска държавна територия. <ref name="BAN"> История на България, том 2 - Първа българска държава. колектив БАН, София, 1981 г.</ref> След 1014 г. районът пада под [[Византия|византийска]] власт, освободен е за кратко при въстанията на Петър Делян в 1040-41 г. и Георги Войтех в 1071-72 г. <ref name="BAN"> История на България, том 2 - Първа българска държава. колектив БАН, София, 1981 г.</ref> През [[1084]] 1048-1049 г. околодесетки хиляди 80 хиляди [[печенеги]] преминават [[Дунав]]а и навлизат във Византийската държава, за да грабят. Византийските войски, подпомогнати от българските, съумяват да отразят печенежките набези, а самите печенеги са разбити и от племето Чомпи е заселено около днешна [[София]].<ref name="Kraishte"> [http://www.bosilegrad.org/bg/Istorija.aspx Йордан Захарийев,Kюстендилско краище, СбНУ, БАН 1918г. Официален сайт на Община Босилеград]</ref>
Само 5 години след възстановяването на българската независимост в 1185 г. при цар Асен [[Цар Иван Асен II|I]] в 1190 г. тукашният край е освободен и трайно включен в пределите на България. <ref name="BAN3"> История на България, том 3 - Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref>През [[1282]] г. следствие татарското нашествие и продължителните междуособици в Българското царство [[Стефан Милутин]], сръбски владетел и далечен потомък на цар Смуил, завладява за кратко околностите на [[Велбъжд]] (днешен [[Кюстендил]]). <ref name="BAN3"> История на България, том 3 - Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> За да получи подкрепа за действията си от многото българи нови поданиците на кралството през 1284 г. Стефан II Милутин сключва споразумение с българския цар Георги I Тертер скрепено с династичен брак с една от дъщерите му - Анна Тертер. <ref name="BAN3"> История на България, том 3 - Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> Само след 18 години при цар  Светослав Тертер към 1300 г. българският суверенитет тук е възстановен. <ref name="BAN3"> История на България, том 3 - Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> В битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г., лекомислието на цар Михаил Шишман донася победа на  женения за дъщерята на цар Смилец сръбски крал Стефан Дечански и той установява господство над западните български земи. <ref name="BAN3"> История на България, том 3 - Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> По късно тук се оформя фактически несависимото Велбъждско деспотсво. Което към 1427-31 г. то е завладяно окончателно от [[османска империя|османските турци]].<ref name="BAN3"> История на България, том 3 - Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref>