Мелта: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
Първите археологически доказателства за наличието на тракийска цивилизация в района на гр. Ловеч са от разкопки на хълма „Хисаря“. Проведени са през 1925 г. от [[Михаил Хаджинеделчев]]. Разчистени са жилища изградени по тракийска стротелна технология от камък и глина. През 1962 г. в днешния център на града е разкрито тракийско погребение на мъж кон и кучуе от бронзовата епоха. Тракийското име на селището е ''Мелта''.
 
След завладяването на траките от римляните през I век сл. Хр. района е включен в римската провинция ''Мизия''. В нея се строят градове, крепости, пътни станции и стражеви пунктове. В издадената през III век римска карта [[Пойтингерова карта|Певтингеровата карта]] са нанесени пътни станции за пренощуване на римски граждани. В нея фигурира пътна станция ''Президиум'', чието тракийско име остава ''Мелта''. [[Константин Иречек]] и професор [[Анастас Иширков]] я отъждествяват с днешния гр. Ловеч.<ref>Маринов Хр. и кол., Ловеч, С., 1989, с. 57</ref>. Станцията по-късно е изградена като крепост, която е на кръстовището на няколко римски пътни артерии: Ескус-Сторгозия-Президиум-Состра-Филипопол; Сердика-Президиум-Марцианопол-Одесос. Президиум е свързан още и с Никополис ад Иструм и Нове.
 
.Ловеч е един от най-старите градове в България, налице са много свидетелства за живота на първите жители на Ловеч – траките, през ІV–ІІІ век пр.н.е. Старият град възниква върху развалините на тракийския град Мелта, който вероятно е бил столица на тракийското племе мелди. По-късно при колонизацията на Балканския полуостров от римляните, те наричат града Президиум. Той се превръща във важна стратегическа точка за римляните, която свързва Бяло море с река Дунав.
 
 
 
През средновековието Ловеч е важен военностратегически център. Първото известие за Ловешката крепост в нашата история се среща във времето на печенежките нахлувания в Северна България - средата на XI век. По време на въстанието на братята Асен и Петър през 1185 г. тя твърдо отбранява подстъпите към българската столица Търново. 
 
 
 
През 1187 г. пред стените й е сключен мир, с който Византия признава независимостта на България. С него се поставят основите на Втората българска държава. През XIV век е родово владение на цар Иван Александър 
 
 
 
Заради богатството си градът е наречен Алтън (златен). От 1780 г. до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни тогава има 20 000 жители. През 1872-1874 г. възрожденският майстор Колю Фичето изгражда единствения на Балканите покрит мост, който е преустроен през 1931 г. и до днес е един от символите на града. 
 
 
 
В началото на 70-те години на XIX век Апостолът на българската свобода Васил Левски, изграждайки основите на Вътрешната революционна организация, избира Ловешкия комитет за център и го нарича “Временно правителство на България”. 
 
 
 
През първите 22 години на свободна България Ловеч е окръжен център на Ловешка, Троянска и Тетевенска околия. През периода от 1901 г. до 1959 г. той е околийски център, след което става окръжен град. От 1987 г. е областен център. 
 
 
 
РЕЛЕФ 
 
 
 
Община Ловеч е разположена в Среднодунавската хълмиста равнина (долното разширение на р. Осъм), на юг обхваща най-северните разклонения на средните части на Предбалкана. Релефът е предимно хълмист, в североизточната част – хълмисто-равнинен. 
 
 
 
Град Ловеч се намира в Средния Предбалкан - на границата между Дунавската равнина и северните предпланини на Стара планина и заема речните тераси на река Осъм. Разположен е в котловина, оформена от Ловчанските височини(665 м н.в.) и широко отворена на север. Средната надморска височина е 200 м. Основната част от гр. Ловеч е разположена в най-ниската си част на 150-190 м н.в. На изток е ограден от плато, високо 250 м, с почти отвесен склон към Източната производствена зона. Билото и склоновете на платото се заемат от лесопарк Стратеш, югозападната му част е известна под името “Вароша”, по чиито стръмни склонове е разположен едноименният архитектурно-исторически резерват, сгушен между хълмовете Хисаря и Баш бунар. Това е най-красивата и живописна част на града.
 
== Други ==