Иван Дуйчев: Разлика между версии

По-късно Иван Дуйчев последователно стана асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари [[1945]]). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. "Възраждане". След завземането на Македония от българската армия през април 1941 г. посещава многократно Македония и се запознава с тамошната култура на местното българско население. През 1942-1943 г. Иван Дуйчев е командирован като представител на българското население в Костур, намиращ се под италианска окупация към началника на италианския военен гарнизон на [[Костур]] [[полковник]] [[Алдо Вениери]] и италианския военен комендант на града старши лейтенант [[Джовани Равали]]. Неговата малка книжка "Македония в българската история" (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с "фашистки книги", а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език. През 1945 г. заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български, италиански и германски военни и други лица, които трябва да бъдат съдени на процес в [[Атина]] като военнопрестъпници. Дуйчев по-специално е обвинен в "Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България", каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в егейска Македония, което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани. Благодарение обаче на усилията на адвоката [[Стоян Бояджиев]], който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица, обвинени на процеса, българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт<ref> (ив-к. ''Македония'', брой 10, 10 март 1999г, ''Двете смърти на академик Иван Дуйчев''; той е почти единствениятединствен, заедно с [[генерал лейтенант]] [[Иван Маринов]], от лицата в списъка на Гърция, който оцелява, тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт)</ref>, акато впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околностите на [[Велико Търново]].

След смъртта му личната му библиотека е предоставена на Софиския университет, а къщата, в която живееживял, е превърната в изследователски център.