Разлика между версии на „Иван Дуйчев“

реф.
(центъра)
(реф.)
Специализира в Италия ([[1932]]-[[1936]]), където под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в [[Римски университет|Римския университет]] на тема "Българските Асеневци във Византия" ([[1934]]). Завършва и курс във Ватиканската школа по [[палеография]] и [[архивистика]] в [[Рим]]. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати.
 
По-късно Иван Дуйчев последователно стана асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари [[1945]]). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. "Възраждане". След завземането на Македония от българската армия през април 1941 г. посещава многократно Македония и се запознава с тамошната култура на местното българско население. През 1942-1943 г. Иван Дуйчев е командирован като представител на българското население в Костур, намиращ се под италианска окупация към началника на италианския военен гарнизон на [[Костур]] [[полковник]] [[Алдо Вениери]] и италианския военен комендант на града старши лейтенант [[Джовани Равали]]. Неговата малка книжка "Македония в българската история" (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с "фашистки книги", а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език. През 1945 г. заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български, италиански и германски военни и други лица, които трябва да бъдат съдени на процес в [[Атина]] като военнопрестъпници. Дуйчев по-специално е обвинен в "Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България", каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в егейска Македония, което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани. Благодарение обаче на усилията на адвоката [[Стоян Бояджиев]], който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица, обвинени на процеса, българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт<ref> в-к. ''Македония'', брой 10, 10 март 1999г, ''Двете смърти на академик Иван Дуйчев''; той е почти единствениятединствен, заедно с [[генерал лейтенант]] [[Иван Маринов]], от лицата в списъка на Гърция, който оцелява, тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт)</ref>, акато впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околностите на [[Велико Търново]].
 
От 1950 г. Иван Дуйчев е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история (днес [[Институт по история|Института по история]]) при [[Българска академия на науките]].
През 1981 г. е избран за член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Участник е в международни конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в [[Палермо]], член-коренспондент на Британската академия (Лондон), член на Понтификалната академия по археология (Рим), носител на [[Хердерова награда]] ([[1974]]). Научната му продукция включва над 500 публикации.
 
След смъртта му личната му библиотека е предоставена на Софиския университет, а къщата, в която живееживял, е превърната в изследователски център.
 
 
 
== Други ==
* В българските академичните среди се твърди, че Иван Дуйчев е реалният автор на книгата за ''[[Четвероевангелието на цар Иван Александър]]'' (1980), издадена под името на [[Людмила Живкова]]<ref>вж. [[Николай Василев]] [http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1597974 интервю (2010)]; Вагалинска И.,
Изглежда, че именно Иван Дуйчев е послужил като прототип за образа на българския професор-медиевист, описан в романа на [[Елизабет Костова]] "[[Историкът]]" (2005).
[http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=240&aid=5837 ''Мемоари с часовников механизъм''] (сп. Тема); </ref>
* Изглежда, че именно Иван Дуйчев е послужил като прототип за образа на българския професор-медиевист, описан в романа на [[Елизабет Костова]] "[[Историкът]]" (2005).
 
==Източници==
* Кирило-Методиевска енциклопедия, т. I. София, 1985, с. 617-620.
* Гюзелев, В. Проф. Иван Дуйчев и проучването на българското средновековие, в:''Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев''. София, 1980, 15-19.
 
*в-к Македония брой 10 , 10 март 1999г Двете смърти на академик Иван Дуйчев
 
 
<references/>
 
== Външни препратки ==
Анонимен потребител