Разлика между версии на „Веселин Стоянов“

м
+ Нормативен контрол, рубрика
м (Добавяне на Категория:Починали в София, ползвайки HotCat)
м (+ Нормативен контрол, рубрика)
Роден на 20 април 1902 г. в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов, бъдещият композитор израства в среда с прогресивни възгледи. Родствени връзки сближават семейството с [[Добри Войников]]. [[Музика]]та заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи [[пиано]] първоначално при баща си, а след това - от 1922 г. - при своя брат Андрей Стоянов в [[Държавна музикална академия|Държавната музикална академия]]. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година.
 
Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за [[Виена]]. Там изучава [[композиция]] при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 г. Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството "Съвременна„Съвременна музика"музика“, концертира, създава редица произведения.
 
През 1937 г. започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: [[Тодор Попов]], [[Димитър Петков (композитор)|Димитър Петков]], [[Стефан Ременков]], [[Александър Текелиев]], [[Иван Маринов]] и др.
 
Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 г. се появява операта "Хитър„Хитър Петър"Петър“, в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 г. е завършен и балетът "Папеса„Папеса Йоанна"Йоанна“, от който са извлечени две [[сюита|сюити]] за оркестър.
 
Веселин Стоянов умира в град София на 29 юни 1969 година.
За изключителните си заслуги към българската култура Веселин Стоянов е удостоен с най-високи отличия: народен артист, герой на социалистическия труд и лауреат на Димитровска награда.
 
Веселин Стоянов умира в град София на 29 юни 1969 година.
== Признание и награди ==
За изключителните си заслуги към българската култура Веселин Стоянов е удостоен с най-високи отличия: народен[[Народен артист]], герой[[Герой на социалистическия труд]] и лауреат на [[Димитровска награда]].
 
== Произведения ==
* Три концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър, концерт за виолончело и оркестър, концертино за цигулка
* Две симфонии, гротескната симфонична сюита ''"[[Бай Ганьо]]"'', ''"Празнична„Празнична увертюра"увертюра“'', Симфоничната поема ''"[[Кървава песен]]"'',
* [[Рапсодия]] за симфоничен оркестър,
* [[опера|Оперите]] ''"[[Женско царство]]"'', ''"[[Саламбо]]"'' и ''"[[Хитър Петър]]"'',
* [[Балет]]а ''"[[Папеса Йоанна]]"'',
* [[кантата|Кантатите]] ''"[[Да бъде ден]]"'', ''"[[Добрият ученик]]"'', ''"[[Балада за невестата]]"''.
* песен/chant
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=117267155|LCCN=n80015512|VIAF=22914724|ISNI=0000 0001 0878 8945|BNF=cb13961505q}}
 
{{СОРТКАТ:Стоянов, Веселин}}
[[Категория:Български композитори]]
[[Категория:Родени в Шумен]]
[[Категория:Възпитаници на НМА]]
[[Категория:Родени в Шумен]]
[[Категория:Починали в София]]