Райнер Мария Рилке: Разлика между версии

'''Райнер Мария Рилке''' ({{lang-de|Rainer Maria Rilke}}) е [[Австрия|австрийски]] [[поет]], смятан за един от най-значимите творци на [[поезия]] от края на [[XIX век|XIX]] и началото на [[XX век]].

Последните си години Рилке проживява в [[Швейцария]], където приятели му предоставят една кула в така наречения "Замък„Замък Мюзо"Мюзо“. Там поетът, вдъхновен от лириката на близките му [[Пол Валери]] и [[Андре Жид]], пише стихове предимно на френски, някои издадени след смъртта му. Умира от [[левкемия]] и е погребан в двора на старата църква в [[Рарон]] сред [[Берн]]ските [[Алпи]]. На надгробната му плоча е издълбана епитафия, сътворена от самия Рилке<ref>Надгробната епитафия на Рилке, в превод на [[Венцеслав Константинов]]</ref>:

[[Картинка:Duino castello 09022008 01.jpg|thumb|380px|left|Замъкът "Дуино"„Дуино“ на Адриатическото крайбрежие]]

В своята младост Рилке всяка Коледа завършва по една стихосбирка - — така публикува книгите ''"Живот„Живот и песни"песни“'' (1894), ''"Жертва„Жертва на ларите"ларите“'' (1895), ''"Увенчан„Увенчан от сънища"сънища“'' (1896) и ''"Пред„Пред Рождество"Рождество“'' (1897), които в 1903 г. обединява в сборника ''"Първи„Първи стихотворения"стихотворения“''. В началото на новото столетие Рилке издава стихосбирката ''"Книга„Книга на образите"образите“'' в четири части (1902-1906). В [[Париж]] той става секретар на скулптора [[Огюст Роден]], който му оказва силно влияние със строгостта на формата, конкретността и експресивността на пластиките си. Във френската столица Рилке създава стихосбирката си ''"Часослов"„Часослов“'' (1905), посветена на писателката [[Лу Андреас-Саломе]], близка негова приятелка до края на живота му. Публикува и сборника ''"Нови„Нови стихотворения"стихотворения“'' (1907), както и книгата ''"Реквием"„Реквием“'' (1909). След тежка душевна криза, от която се избавя едва с написването на романа ''"Записките„Записките на Малте Лауридс Бриге"Бриге“'' (1910), Рилке заминава за [[Северна Африка]], а после за две години се установява като гост на княгиня Мари фон Турн унд Таксис в старинния замък "Дуино"„Дуино“ на [[Адриатика|Адриатическото крайбрежие]] - там започва да пише прочутите си ''"Дуински„Дуински елегии"елегии“'' (1912-1922) и замисля цикъла ''"Сонети„Сонети към Орфей"Орфей“'' (1923), негова поетическа изповед.

През [[1919]] г. в [[Стара Загора]] излиза в библиотека "Везни"„Везни“ прочутата младежка творба на Райнер Мария Рилке ''"Песен„Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке"Рилке“'' (създадена през [[1899]] г. и публикувана в завършен вид през [[1906]] г.) в превод на [[Гео Милев]]. Българският поет, усвоил от [[Пенчо Славейков]] идеите на "„[[европеизъм|европеизма]]"“, насочва вниманието към голямото творчество на австрийския символист, когото той определя като "естет„естет, майстор на формата"формата“. През 1921 г. в София са отпечатани Рилкевите ''"Записки„Записки на Малте Лауридс Бриге"Бриге“''. На следващата година Гео Милев издава своята ''"Антология„Антология на жълтата роза - — лирика на злочеста любов"любов“'', и в нея е включил стихотворението на Рилке ''"Молитва„Молитва на девиците"девиците“''.

[[Николай Лилиев]] публикува през [[1924]] г. в сп. "Златорог"„Златорог“ пет творби на Рилке - ''"Жертва"„Жертва“'', ''"Ангели"„Ангели“'', ''"Абисаг"„Абисаг“'', ''"Есенен„Есенен ден"ден“'' и ''"Поетът"„Поетът“''. Към тях написва и кратък очерк за творчеството на австрийския поет, където казва: "Малте„Малте Лауридс Бриге представлява почти прозрачна биография на едно вътрешно ''Аз''... Книгата е биография на поет, който "разтваря“разтваря същността на своето ''Аз'' в същността на нещата", на които се отдава беззаветно... Да преобразява, а не да измисля материята - — е същността на поезията."

По случай смъртта на Рилке през 1926 г. в сп. "Хиперион"„Хиперион“ е публикувана статия от [[Николай Дончев]].

Порасналият интерес към света на Рилке след [[Втората световна война]] довежда до най-крупното му представяне през [[1979]] г. с един том ''"Лирика"„Лирика“'' в поредицата "Световни„Световни поети"поети“. Сборникът включва 130 творби на Рилке, подбрани от [[Венцеслав Константинов]] из книгите на поета ''"Първи„Първи стихотворения"стихотворения“'', ''"Ранни„Ранни стихотворения"стихотворения“'', ''"Книга„Книга на образите"образите“'', ''"Часослов"„Часослов“'', ''"Нови„Нови стихотворения"стихотворения“'', ''"Реквием"„Реквием“'', ''"Дуински„Дуински елегии"елегии“'' и ''"Сонети„Сонети към Орфей"Орфей“''. Изданието е богато коментирано, а в предговора на [[Петър Велчев]] се казва: "Песните„Песните на Райнер Мария Рилке, този последен Орфей на европейската култура, остават едни от най-автентичните и проникновени страници в духовните търсения на нашия век."“ През 1985 г. е публикуван нов превод на ''"Записките„Записките на Малте Лауридс Бриге"Бриге“''.

[[Картинка:Rilke in Moscow by L.Pasternak (1928).jpg|thumb|165px|Портрет на Рилке от Леонид Пастернак, 1928 г.]]

Поезията на Райнер Мария Рилке - — от неговата първа книга ''"Живот„Живот и песни"песни“'', написана в маниера на [[сецесион]]ния "„[[югендстил]]"“, до последните му предсмъртни стихове - — е проникната от копнеж по съкровена човешка близост, чиято непостижимост води до все по-дълбока самота и изтънчено самовглъбяване. В духа на немския [[неоромантизъм]] Рилке създава ''"чисто„чисто изкуство"изкуство“'', отправено пряко към човека като единствена значима реалност. Определящи мотиви на творбите му е [[смърт]]та и копнежът по [[отвъдно]]то. За Рилке смъртта е не гибел, а своеобразно възнесение към непознати и далечни небесни региони. Много от повтарящите се образи в творчеството му се фокусират върху проблемите на [[християнство]]то (например стихотворението ''"Слизането„Слизането на Христос в ада"ада“''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish12/r_m_rilke/slizaneto.htm "Слизането„Слизането на Христос в ада"ада“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref>) в една епоха на [[скептицизъм]], самота и дълбока вътрешна тревога. Като изключителен майстор на формата Рилке си служи със [[свещенодействие|свещенодействен]] език, достигащ до границите на възможно изразимото.

В чест на поета е учредена престижната награда за [[лирика]] ''"Райнер„Райнер Мария Рилке"Рилке“''.

* „Larenopfer“ (1895)

* „Wegwarten. Lieder dem Volke geschenkt“ (1896)

* „Traumgekrönt. Neue Gedichte“ (1896)

* „Advent“ (1897)

* „Mir zur Feier“ (1899)

* „Das Stunden-Buch “ (1905)

** „Das Buch vom mönchischen Leben “ (1899)

** „Das Buch von der Pilgerschaft“ (1901)

** „Das Buch von der Armut und vom Tode“ (1903)

* „Das Buch der Bilder“ (4 Teile, 1902-1906)

* „Neue Gedichte“ (1907)

* „Der neuen Gedichte anderer Teil“ (1908)

* „Requiem“ (1908)

* „Das Marien-Leben“ (1912)

* „Duineser Elegien“ (1912-1922)

* „Die Sonette an Orpheus“ (1923)

* „Vergers“ (1926)

* „Les Quatrains Valaisans“ (1926)

* „Les Roses“ (1927)

* „Les Fenêtres “ (1927)