Василий Прончишчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни
мРедакция без резюме
Ред 9:
'''Василий Василиевич Прончишчев''' (на [[руски]] ''Василий Васильевич Прончищев'') ([[1702]] - [[9 септември|29 август (9 септември)]] [[1736]] руски арктически изследовател, капитан-лейтенант.
 
Роден е вероятно в селцето Богимово, Калужка губерния в дворянско семейство като пето дете. През 1716 постъпва в Навигационното училище в [[Москва]], а през 1717 е преместен в [[Санкт Петербург]] в школата за математически и навигационни науки. През 1718 завършва като гардемарин и постъпва в Балтийския флот. През 1722-1723 участва в Персийския поход на [[Петър ІI]].
 
През 1733 Прончишчев е произведен в лейтенант и в началото на 1735 е назначен за ръководител на Ленско-Енисейския отряд за изследване на крайбрежието на [[Северния ледовит океан]] между устията на [[Лена]] и [[Енисей]]. На този отряд, състоящ се от 56 човека , между които били и прочулите се по-късно [[Семьон Челюскин]] и [[Никифор Чекин]], се паднала една от най-тежките задачи, да заобиколи от север п-ов [[Таймир (полуостров)|Таймир]]. В експедицията участва и съпругата на Прончишчев – [[Мария Прончишчева]], която става първата жена полярна пътешественичка.
 
На 29 юни 1735 отрядът на Прончишчев на корабчето "Якутск" се спуска по [[Лена]] от [[Якутск]], достига до делтата на реката, на 7 август навлиза в открито море и продължава на запад покрай брега. На 23 август "Якутск" получава пробойна и отрядът спира на брега до устието на река [[Оленьок]], където поради рано настъпилите студове се налага да зимува. Зимуването протича трудно, като много от членовете на екипажа, в т.ч. и Прончишчев заболяват от скорбут.
Ред 17:
На 3 август 1736 Прончишчев продължава на запад, изследва крайбрежието на [[Азия]] на запад от устието на [[Оленьок]]. Между устията на реките [[Оленьок]] и [[Анабар]] дългото 180 км и високо до 315 м, крайбрежно възвишение [[Прончишчев (възвишение)|Прончишчев]]. След като изследва устието на Анабар завива на север, минава покрай източния бряг на остров Голям Бегичев, който приема за част от континента, и северно от него открива малкия остров Преображение ({{coord|74|39|N|112|58|E|}}).
 
"Якутск" продължава на бавно на север покрай източното и североизточно крайбрежие на п-ов [[Таймир (полуостров)|Таймир]]. при попътен вятър и сравнително добро време. Там на 16 август Прончишчев открива залива [[Мария Прончишчева (залив)|Мария Прончишчева]] и няколко острова, в т.ч. о-вите [[Петър (острови)|Петър]] (около 300 км<sup>2</sup>, {{coord|76|30|N|112|40|E|}}). На 18 август открива залива [[Фадей (залив)|Фадей]] ({{coord|76|40|N|107|25|E|}}) и о-вите [[Фадей (острови)|Фадей]] ({{coord|77|00|N|108|00|E|}}), а на 19 август о-вите [[Комсомолска Правда]] (Самуил, {{coord|77|20|N|107|20|E|}}). На запад от тях открива залива [[Тереза Клавенес]], който приема за устието на река Долна Таймира, а на юг от него – източните разклонения на планината [[Биранга]]. На 20 август корабът достига до 77º 55` с.ш., т.е намира се на източния вход на протока Вилкицики между п-ов [[Таймир (полуостров)|Таймир]] и о-вите [[Северна земя]], но гъстата мъгла им попречва да видят южния бряг на архипелага и носа на п-ов Таймир, получил впоследствие името нос [[Челюскин (нос)|Челюскин]].
 
Ледовете и засилващите се студове принуждават мореплавателите да поемат обратно към предишното място на зимуване в устието на Оленьок. На 28 август "Якутск" достига до [[Оленьок]] и екипажа се подготвя за второ зимуване. На 29 август (9 септември) Прончишчев отива на разузнаване, счупва си крака и същия ден умира. Две седмици след неговата смърт, на 12 (23) септември, умира и жена му. С материалите от експедицията [[Семьон Челюскин]] в средата на декември с кучешки впрягове са отправя за [[Якутск]] където достига едва през юли 1737. В края на лятото в [[Якутск]] се завръща и корабчето "Якутск".
Ред 42:
* Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 117-118. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3
* Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 119, 160, 163-166, 170, 175-176. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847
 
{{Превод от|ru|Прончищев, Василий Васильевич|28123637}}
 
{{СОРТКАТ:Прончишчев, Василий Василиевич}}
 
[[Категория:Руски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Азия]]