Шумен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Премахната редакция 6536944 на 46.10.161.13 (б.) -- вр вандализъм |
||
Ред 17:
}}
'''Шу̀мен''' (''Коларовград'' в периода 1950-1965 г.) е град в Североизточна [[България]], административен и стопански център на едноименните [[община Шумен]] и [[област Шумен]]. Градът е десети по големина в страната с население от 88 966 души по настоящ адрес съгласно [[ЕСГРАОН|ГРАО]] към 15.12.2014 г. (79 710 души според [[Национален статистически институт|НСИ]], 31.12.2013).
==Географска характеристика==
[[Картинка:Шумен , България Паметник на създателите на Българската държава OKT 1993 1300 years monument,Shumen, Bulgaria.jpg|мини|250п|Изглед към града от стъпалата под паметника „[[Създатели на българската държава]]“ (2009 г.)]]
===Местоположение===
Шумен е разположен в [[Шуменско поле|Шуменското поле]], което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята [[надморска височина|височина]]; западните части на града лежат на около 280-300 м над морското ниво, а крайните източни — на 180-200 м. Градът се намира в подножието на [[Шуменско плато|Шуменското плато]], което притежава изключително разнообразна [[природа]]. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250-300 м. През Шумен минава малката река [[Поройна (река)|Поройна]]. На 3 км западно от съвременния град, върху дял от Шуменското плато, се намира местността ''Хисарлъка'' (или ''Стария град''), заобиколена от стръмни долове, в които протичат целогодишно поточета.
В Шумен са обособени няколко [[Жилищен комплекс|жилищни комплекса]] ([[Херсон (жилищен комплекс)|Херсон]], [[Добруджански|Добруджа]], [[Тракия (жилищен комплекс на Шумен)|Тракия]], [[Боян Българанов (квартал)|Боян Българанов]]) и [[квартал]]а ([[Индустриална зона (квартал на Шумен)|Индустриална зона]], [[Гривица (квартал)|Гривица]], [[Бялата пръст]], [[Еверест (квартал)|Еверест]], [[Дивдядово]], [[Макак (квартал на Шумен)|Макак]], [[Мътница (квартал)|Мътница]]).
===Климат===
[[Климат]]ът на града е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]. През [[зима]]та от север и североизток със силни [[вятър|ветрове]] свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната [[януари|януарска]] [[температура]] е -0,5°C, а [[лято]]то е горещо със средна [[юли|юлска]] температура 22°C. Средният годишен брой на дните със [[сняг|снежна покривка]] е между 35 и 40. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4°C), а най-високата – през [[август]] (45,0°C). Количеството на [[валеж]]ите в града е около 600 мм годишно и е близко до средното за страната. Най-много валежи обикновено падат през [[май]] и [[юни]], а най-малко през [[септември]]. Близостта на [[Черно море]] почти не оказва влияние върху климата на града.
{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за Шумен, България
|Източник=[http://www.weatherbase.com/weather/weather.php3?s=44551&refer=&cityname=Shumen-Bulgaria Weatherbase.com] {{Ref-en}}
|ширина=750px
| Ян_ср= - | Ян_ср_валежи=30
| Фев_ср= 1 | Фев_ср_валежи=40
| Мар_ср= 5 | Мар_ср_валежи=30
| Апр_ср= 10 | Апр_ср_валежи=50
| Май_ср= 15 | Май_ср_валежи=60
| Юни_ср= 19 | Юни_ср_валежи=70
| Юли_ср= 21 | Юли_ср_валежи=40
| Авг_ср= 20 | Авг_ср_валежи=40
| Сеп_ср= 17 | Сеп_ср_валежи=30
| Окт_ср= 12 | Окт_ср_валежи=40
| Ное_ср= 5 | Ное_ср_валежи=50
| Дек_ср= 2 | Дек_ср_валежи=50
| Годишно_ср= 11 | Годишно_ср_валежи=580
| Ян_ср_мин= -3 | Ян_ср_макс= 3
| Фев_ср_мин= -2 | Фев_ср_макс= 4
| Мар_ср_мин= 1 | Мар_ср_макс= 9
| Апр_ср_мин= 5 | Апр_ср_макс= 15
| Май_ср_мин= 10 | Май_ср_макс= 20
| Юни_ср_мин= 13 | Юни_ср_макс= 24
| Юли_ср_мин= 15 | Юли_ср_макс= 26
| Авг_ср_мин= 15 | Авг_ср_макс= 26
| Сеп_ср_мин= 12 | Сеп_ср_макс= 23
| Окт_ср_мин= 7 | Окт_ср_макс= 16
| Ное_ср_мин= 2 | Ное_ср_макс= 9
| Дек_ср_мин= - | Дек_ср_макс= 5
| Годишно_ср_мин= 6 | Годишно_ср_макс= 15
| Ян_а_макс= 17 | Ян_а_мин= -15
| Фев_а_макс= 18 | Фев_а_мин= -18
| Мар_а_макс= 25 | Мар_а_мин= -16
| Апр_а_макс= 28 | Апр_а_мин= -2
| Май_а_макс= 32 | Май_а_мин= -
| Юни_а_макс= 33 | Юни_а_мин= 6
| Юли_а_макс= 38 | Юли_а_мин= 8
| Авг_а_макс= 36 | Авг_а_мин= 7
| Сеп_а_макс= 34 | Сеп_а_мин= -
| Окт_а_макс= 32 | Окт_а_мин= -3
| Ное_а_макс= 22 | Ное_а_мин= -12
| Дек_а_макс= 18 | Дек_а_мин= -14
| Годишно_а_макс= 38 | Годишно_а_мин= -18
|}}
== История ==
=== Древност и Античност ===
[[Файл:Shumen Fortress.jpg|thumb|250п|Шуменската крепост]]
Първи сведения за Шумен има от [[Желязна епоха|ранножелязната епоха]] — XII в. пр. н. е. Проведените археологически проучвания през 1957, 1961 до 1987 година установяват хронологическите периоди, [[бит]]а и [[поминък]]а на обитателите на [[твърдина]]та, известна ни от средновековните надписи намерени тук за град ''Шуменъ''.
От XII в. пр. н. е. е първото укрепление, обграждащо достъпните части на твърдината. То е с дебелина на стените около 2 метра, изградено от необработени ломени камъни. През V век пр. н. е. е построена втора стена пред първата. През [[2 век]] римляните построяват военен [[кастел]] върху [[руини]]те на тракийското укрепление. Градежът на стената е вече със спойка от [[хоросан]]; изградена е и кула над портата; на слабо укрепените участъци от стената са построени още квадратна кула на запад и полукръгла от юг. През [[4 век|4]] - [[5 век]] целият хълм е укрепен с нова стена и по нея са изградени 9 кули, на юг и запад старата и новата стени отстоят на няколко метра една от друга. През [[8 век|8]] - [[10 век]] укреплението е обновено като за целта са използвани основите на [[Византия|византийската]] стена и кули, към които от север североизток е построена нова стена с две кули — затваряща се малка, но отлично защитена площ. Малко известен дори и на видни учени-археолози е фактът, че на 600 метра западно от средновековния град е съществувало, макар и за кратък период ([[7 век|7]] - [[8 век]]), землено българско укрепление с правоъгълна форма, ориентирана по посоките на света на площ от около 20 [[декар]]а.
=== Средновековие ===
[[Файл:Stone Script Shumen.JPG|thumb|250п|Надпис на кирилица от [[Иван Шишман|Цар Иван Шишман]], доказващ отвоюването на крепостта след първото ѝ завладяване от османците:{{Br}}„...поставленный богом, я, царь болгар Иван Шишман, сын великого царя Ивана Александра, приехал в город Шумен по царскому благоволению во имя царя небесного Христа, и я, Срацо написал, внук великого эпикерния Срацимира, эти слова.“]]
Старобългарското укрепление от [[7 век|7]] - [[10 век]] се развива във феодален град със замък с прилежащи вътрешен и външен укрепителен пояс, по които могат да се преброят 28 кули и [[бастион]]и, три порти и 5 малки портици, с много църкви и работилници ([[12 век|12]] — [[14 век]]). Тук е намерен надписът на цар [[Иван Шишман]], упоменаващ посещението му в Шумен.
За първи път се споменава като Симеонис (''Шимеонис'') през [[1153]] година от [[араби|арабския]] пътешественик ''Идриси'', като някои смятат ([[Константин Иречек]] и Георги Джумалиев), че идва от името на [[цар Симеон]]. През [[12 век|12]] - [[14 век]] Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица [[Велики Преслав]], развивайки се извън крепостта. Градът пада под турска власт след дълга и продължителна обсада през [[1388]] г., окончателно престава да съществува след похода на [[Владислав Варненчик|Владислав III Ягело (Варненчик)]] през [[1444]] година.
В средновековния град Шумен основната религия е [[православие|православното]] [[християни|християнство]], доказателство за което са откритите в очертанията на крепостните стени седем [[църква|църкви]], отсечените, макар и в малък тираж, възпоменателни [[монета|монети]] с изображение на кръст, ангел и многобройните единични находки на православни кръстове, както и изображението им по пръстените и други предмети на бита, откривани в [[гроб]]ове и [[жилище|жилища]]. Промяна настъпва едва след окончателното завоюване на града от османските турци през [[XV век]].
=== В Османската империя. Възраждане ===
[[Картинка:Die Gartenlaube (1853) b 561.jpg|мини|250п|Шумен през [[1853]] година]]
След [[средновековие]]то турците използват руините на града за строителството на няколкото бани и [[джамия|джамии]], ''Безистена'' ([[1529]]), ''Часовниковата кула'' и ''[[Томбул джамия]]'' ([[1774]]). През [[17 век|17]] - [[18 век]] Шумен е превърнат в силно укрепен военен град, с голям [[гарнизон]] в крепостта, в него се заселват много [[турци]], [[евреи]], [[татари]], [[арменци]]. Споменаван е с различни имена като ''Шумена'', ''Шумна'', ''Шумулар'', ''Сумунум'', а през последните векове на робството - '''Шумен'''. По времето на [[Турско робство|Турското робство]] ([[18 век|18]] и особено [[19 век]]) градът се развива като крупен [[занаятчия|занаятчийски]] център. На '''[[11 май]] [[1813]] година''' в града се състои '''първото в [[България]] чествуване на [[Кирил и Методий|Светите братя Кирил и Методий]]''', както и '''първото театрално представление'''. През [[1828]] година е основано първото [[килийно училище]] за девойки, а през [[1856]] година първото [[Девойка|Девическо]] класно училище и [[читалище]]. През [[1846]] година са основани първите училищни самодейни колективи, през '''[[1850]] година''' е основан '''първият български [[Симфония|симфоничен]] оркестър'''.
=== След Освобождението ===
След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] първоначално градът запада поради загубата на пазари за занаятите, изселването на много османлии и сравнително евтините и висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните, но постепенно се съвзема, превръщайки се в областен и окръжен център.
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] през [[1912]] година 35 души от Шумен са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.</ref>
=== Шумен през социализма ===
В периода между 29 януари 1950 - 29 юли 1965 година градът е носил името ''Коларовград''.
През есента на 1951 г. Софийското [[военно училище]] се пребазира в гр. Шумен. С Указ на Президиума на Народното събрание № 213 от 29.04.1952 г. е връчено бойното знаме на училището. Освен обучението на артилеристи се откриват нови специалности по "[[Радиолокация]]", училището става висше и подготвя инженерни кадри за зенитно-ракетни и радиотехнически войски. През 1969 г. към Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) е създадено Средно сержантско военно артилерийско училище (ССВАУ), а през 1972 г. се разкрива нова специалност - "[[Изчислителна техника]] и автоматизирани системи за управление на войските (АСУВ)". Създаденият през 1919 г. Педагогически институт за прогимназиални учители става през 1964 г. Факултет-филиал на Софийския университет. На неговата база през 1971 г. се открива Висш педагогически институт.{{Br}} В природен парк "Шуменско плато" през 1981 година се изгражда един от най-големите монументални паметници в България - "[[Създатели на българската държава]]". През 80-те години се разгръща мащабно строителство с оглед на предстоящата визита на дипломатическия корпус, но промените в края на 80-те спират процеса.
== Население ==
| |||