Балкански езиков съюз: Разлика между версии

От всички балкански народи, само българите, албанците и румънците имат задпоставена членна форма както за съществителните, така и за прилагателните имена. При гърците също има членна форма от древни времена, но тя е предпоставена. Възможността задпоставеният определителен член в българския език е възникнал на славянска основа под влияние на околните народи – власи и албанци, които също днес имат определителен член е трудно допустима защото нито румънските и нито албанците са били доминиращ политически, културно, стопански или демогафски балканите народ, те не се еманципират държавно чак до съвременната епоха, и се дефинират народностно и утвърждават езиково много по-късно - около периода на господството на османо-турците над Балканския полуостров, затова тяхното влияние върху историческото развитие на българския език не може да бъде надценявано, вярно е точно обратното влиянието на българският върху тях има причини да е съществено. Това, че в средновековната българска литература членната форма не е използвана, въпреки че в огромната си част е преводна от гръцки език, в който има членна форма, не е вярно тъй като в Зографското евангелие, Супрасълския сборник и Асеманиевото евангелие има примери за употребена членна форма (рабътъ, дьньтъ, отрокътъ, оученикотъ), което доказва че тя е съществувала в живия говор на българите още в началото на българската държавност, а не е дошла от съвсем различната гръцка. Най-вероятната възможност е, че определителният член е ранно-българско или тракийско явление и посредством мощното демографско и културно влияние върху останалото население в българския държавно-културен ареал е усвоен и се е развил и в езиците на другите балкански народи като съвременните румънци и албанци.