Климент I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
Най-ранните жития говорят, че св. Климент е починал мирно. Съвпадението на неговото име с това на брата на император [[Домициан]] — Тит Флавий Клемент, убит през [[96]] г. по заповед на императора (заради слухове, че симпатизира на християнството), способствало за появата през средновековието на красиви агиографични легенди за чудесата в странстванията и мъченическата смърт на папа Климент I. По версията на житието от 9 век е [[мъченик]], удавен, завързан за котва, в [[Черно море]] в [[Крим]]. Според православната легенда на дъното на морето изниква храм с неговите [[мощи]] и един път в годината морето се разделяло, храмът се показвал и християните ходели там на поклонение.
Св. ап. Климент е епископ на [[София|Сердика (дн. София)]] <ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm История на Българската църква. Том първи. Първи период (864-1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.]</ref> след което става един от първите римски папи, мощите му открити от св.св. [[Кирил и Методий|Кирил и Методии]] фактически осигуряват освещаването на славянската азбука от Рим. Исторически факт е, че през втората половина на [[860]] г. [[Методий]] участва по покана на брат си [[Константин]] във важна църковно-религиозна и политическа мисия в [[Хазарски каганат|Хазарския каганат]]. Братята са изпратени там от византийския император. На [[30 януари]] [[861]] г. [[Константин-Кирил Философ]] намира в Крим мощите на св. Климент, които тържествено се пренасят в гр. [[Херсон]] и се полагат в църквата „Св. Димитър“. Константин-Кирил написва „[[Похвално слово]]“ и [[химн]] за св. Климент. Този химн се пее в гръцките училища в [[Италия]] и след смъртта на Кирил, за което споменава Анастасий Библиотекар в свое писмо. Кирил и Методий пишат от [[Моравия]] не до [[Константинопол]], а до [[Рим]]ския престол за случилото се преди години чудо — Черно море се отдръпва и оголеното дъно поднася на братята мощите на св. Климент. По покана на папа [[Николай I (папа)|Николай I]] (858-867), в края на [[867]] г., заедно с учениците си, Кирил и Методий пристигат в Рим, за да получат папско разрешение относно отслужване на славянска [[литургия]]. Те са приети благосклонно от новия папа [[Адриан II]] (867-872), защото носят част от мощите на св. Климент. Папата тържествено приема солунските братя и води шествието на римските жители, които със свещи в ръце посрещат мощите на мъченика св. Климент Римски. Главата на Римската църква тържествено приема преведените на [[старобългарски език|старобългарски]] литургични книги, освещава ги и ги полага в църквата „[[Санта Мария Маджоре]]“. С това действие папата одобрява службата на славянски език.
Част от мощите на св. Климент са били пренесени от св. [[Владимир]] в [[Киев]]; оттам изчезват по време на татарските набези.
Ред 47:
* [http://www.glaubensstimme.de/doku.php?id=autoren:c:clemens:inhaltsverzeichnis Clemens-Briefe (Online)]
* [http://www.unifr.ch/patr/bkv Bibliothek der Kirchenväter] (deutsch)
* [http://www.pv-dortmund-suedwest.de/wir/sankt-clemens/pfarrei-sankt-clemens/hl-clemens-von-rom Sankt Clemens auf der Seite der Pfarrei Sankt Clemens Dortmund-Hombruch]<references />
{{превод от|ru|Климент I|2920021}}
| |||