Разлика между версии на „Лъвов мост“

редакция без резюме
м
 
Веднага след Освобождението [[Христо Г. Данов]] предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал.
Проекта е на [[Вацлав Прошек]]. Изпълнението му започвастава през 1889-18911890 г. от фирмата „Братя Прошек“ по проект на [[Вацлав Прошек]] и струва огромните по това време 260&nbsp;000 [[Лев|златни лева]]. За съжаление от целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи книжари . Мостът е дълъг 26&nbsp;m и е широк 18,1&nbsp;m. има два отвора по 10 метра и канделабри над средните отвори. В книгата си „Спомени“ Димитър Пенев <ref>(изд.1939, стр.49)</ref> посочва за изпълнител на проекта – „Тодор Велян и сие“, под ръководството на инж. Конт, за когото пише подробно и списание „Светлина“ <ref>(кн.1 от 1892 г.)</ref>, където е отпечатана една от първите фотографии на моста. Украсен е с четири бронзови фигури на [[лъв]]ове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „[[Ваагнер Биро|Филип Ваагнер Биро]]“.<ref>{{кираджиев|35}}</ref> и поставени в 1891г.
 
В книгата си „Спомени“ Димитър Пенев <ref>(изд.1939, стр.49)</ref> обаче посочва друг изпълнител на проекта – „Тодор Велян и сие“, под ръководството на инж. Конт, за когото пише подробно и списание „Светлина“ <ref>(кн.1 от 1892 г.)</ref>, където е отпечатана една от първите фотографии на моста.
 
Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябва да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава „Канла“ (кървава)<ref>Георги Тахов, „Литературна София, изд. ОФ, 1983.</ref>. От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл.
14 448

редакции