Уикипедия

Преображенски манастир: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 29:
Преображенският манастир е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и четвърти по големина в България. Основан е по времето на [[Втората българска държава]] през 13-14 в. Първоначално манастирът е [[метох]] на [[Ватопедски манастир|Ватопедския манастир]] от [[Света гора]], но през [[1360]] г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързва с личността на втората съпруга на българския цар [[Иван-Александър]] – Сара и сина им цар [[Иван Шишман]], които даряват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българската столица през 14 в.
 
През средновековиетоСредновековието Преображенският манастир е бил разположен на около 400-500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е изоставено след разрушаването му по време на завладяването на [[Търново]] в края на 14 в. След падането на [[България]] под османско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от османците, а впоследствие е разрушен напълно.
 
На сегашното си място Преображенският манастир е възстановен през [[1825]] г. от рилския монах отец [[Зотик]], който през 20-те и 30-те години е игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през [[1834]] г. и е възложен на [[Димитър Софиянлията]]. Заради участието си във [[Велчова завера|Велчовата завера]] от 1834-1835 г. майсторът е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през същата [[1837|1835]] г., се заемат Уста [[Кольо Фичето]] и уста Иван Бърната. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851 г. от големия български художник [[Захарий Зограф]] от [[Самоков]]. СтроителствоСтроителството в Преображенския манастир продължава активно до [[1863]] г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857 г.), камбанарията с часовника (1861 г.) и малката църква "Благовещение" (1863 г.). Заедно с някои постройки, градени след [[Освобождението]], Преображенският манастир добива познатия си днес вид.
 
Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирътманастир се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От [[Велчовата завера]] през [[1835]] г. до [[Априлското въстание]] през [[1876]] г., е подслон за много революционни дейци - [[Филип Тотю]], [[Ангел Кънчев]], поп [[Харитон Халачев]] и др. В манастира се замонашва сподвижникът на [[Васил Левски]] - отец [[Матей Преображенски]], а и самиясамият Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]] манастирът е превърнат в [[болница]]. За благодарност след Освобождението руските войнивоини подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
 
Днешният си вид манастирът добива в периода 1858-1863 г. и е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен. Основните постройки са издигнати през първата половина на 19 век от [[Кольо Фичето]]. Тогава са построени главната църква, цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход, камбанарията с часовника и малката църква "Благовещение". В [[1891]] г. е завършен гробищният параклис "Възкресение Лазарово", а в [[1894]] г. са издигнати сградите на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката.
Ред 43:
Преображенският манастир разполага с библиотека и музейна експозиция, които съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
 
През [[1991]] г. част от монашеските килии в Преображенския манастир са разрушени след срутване на скали над манастира.
 
Преображенският мъжки манастир е постоянно действащ.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Преображенски_манастир“.