Паметник на Васил Левски (София): Разлика между версии

== История на издигането но паметника ==

 

''"Най-деятелний и самоутвержденний патрiот, неуморим поборник за политическото възрожденiе на Българiя священнодиакон Игнатия Львский Ви е известен, както той сам, така и неговите славни подвизи. Един път за всякога той е вече успял да съгради великолепен памятник в нашите сърдца и души; но, за памят на потомството и слава нему тук у нас ся предприе да ся въздигне памятник на край градът, до Орханийското шосе, тъкмо на това място, гдето он славно биде на въже повесен. Там на това и също място ще ся пренесе от гробищата и главата на известний юнак и войвода Георгий Бенковский."''Окръжно - № 93 от 15 февруари 1879 г. - е с идентичен текст, но след думата "повесен" тук следва: ''"и гдето ще се пренесат от гробищата както костите на Левски, така и главата на известний юнак и войвода Георгий Бенковский".''

</ref> се съобщава, че мястото е определено и е ''"...тъкмо гдето славно бил на въже повесен и гдето в същото място ще бъдат пренесени неговите кости"''. Идеята е прегърната от губернатора на София граф [[Пьотр Алабин]], губернатор на София в 1878-1879 г., и той решил да издигне паметника за 20 дни. За да се пестят пари, проектирането на паметника е възложено на градския архитект Адолф Вацлав Колар. Чехът предвижда гранитното тяло на паметника да завършва с един голям кръст върху полумесец, символ на руската победа над Османската империя.По-късно е оказан дипломатически натиск от турска страна и паметникът завършва с пресечена пирамида. Отправена е молба до всички общини в Софийската епархия да се събират доброволни помощи. Общинарите разпоредили докарването на няколко коли камъни - прости от стари сгради, а всички други материали били плащани от руския граф Пьотр Алабин. Основите на паметника са направени още през есента на 1878 г., но събраните средства свършили и на 15 февруари 1879 г. е изпратено ново циркулярно писмо до общините в цялата страна с молба за събиране на пари за това народно дело. На горещия зов се отзовали 12 селища: Русе - 380.00 лв. Пазарджик - 210.50 лв. Кюстендил - 170.25 лв. Плевен - 170.00 лв. Ряхово - 161.20 лв. София 125.32 лв. Враца - 102.00 лв. Самоков - 87.00 лв. Златица - 74.20 лв. Варна - 61.00 лв. Севлиево - 38.50 лв. Стара Загора - 20.00 лв.<ref>[http://www.bukvite.bg/colon.php?id=877 Иван Богданов, Как се събираха пари за паметника на Левски, Буквите, 19 февруари 2014]</ref> Събраната сума била незначителна - 1637 лева от 12 общини. Малкото доброволно събрани пари бързо свършват. Това налаг отлагане на издигането за неопределено време. Работата е подновена през 1884 г. след създаването на специална комисия със секретар Христо Ковачев, който бил учител, близък съратник на Апостола и член на Софийския революционен комитет преди Освобождението. В Постановление № 5 от 25 юли 1885 г.<ref>Постановление № 5 от 28 юли 1885 г. включва предложение от основателя на Софийския революционен комитет Христо Ковачев, "''че е много хубаво и своевременно да се извадят по подобающия начин священните останки на знаменития покойник от гроба и да ся поставят тържествено в основите на строющия ся за него памятник"''. .. ''"софийските граждане Димитрий Н. Коцов и Георгий Атанасов знаяли мястото, гдето се намира гроба, който съдържа священния прах на храбрий наш борец Левский, защото те съприсъствували на погребението му". "Но тъй като там гдето е тоя гроб, има и други гробища, а пък положително не ся знае кой именно е той, а се знае от споменатите само местността, гдето се намира, то за това ще требва да се откопаят неколко гробове, и за да може да се намерят костите на починалия герой, които се познавали по следующите знакове:<br>