Разлика между версии на „Фолкванг“

м
както е статията; форматиране
м (Робот: Преместване на 13 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q1435524.)
м (както е статията; форматиране)
[[Файл:Freya by C. E. Doepler.jpg|300px|мини|„Фрейя“ (1882), Карл Емил Дьоплер]]
 
В [[скандинавска митология|скандинавската митология]] '''Фолкванг''' (от [[нордически език|нордически]]: ''Fólkvangr'', ''„дом на воинството“'', ''„поле на народа“'' или ''„поле на войската“'') е място, над което властва богинята [[Фрейя]], където отиват половината от падналите в битка след своята смърт, докато другата половина отива при бог [[Один]] във [[Валхала]]. Фолкванг е споменат в [[Поетична Еда|Поетичната Еда]], съставена през [[13 век|XIII в.]] от традиционни източници, и в [[Прозаичната Еда]], написана в същия период от [[СнориСнуре СтурлусонСтурласон]]. Според Поетичната Еда във Фолкванг се намира залата на Фрейя - Сесрумнир.
 
== В Едите ==
В поемата [[Фримнисмал]] от Поетичната Еда Один (предрешен като Гримнир) разказва на младия Агнар, че Фрейя предлага убежище на половината от загиналите войни в своята зала във Фолкванг, докато Один получава другата половина във Валхала:
 
В поемата [[Фримнисмал]] от Поетичната Еда Один (предрешен като Гримнир) разказва на младия Агнар, че Фрейя предлага убежище на половината от загиналите войни в своята зала във Фолкванг, докато Один получава другата половина във Валхала:
 
:Фолкванг е девети, оттам Фрейя разпределя
:местата във своята зала.
:Тя половината паднали избира всеки ден,
:но другата половина избира Один.
 
В глава 24 от книга [[Гюлфагининг]] от Прозаичната Еда Висок разказва на Ганглери (описан като предрешения крал Гюлфи), че Фрейя е „най-великолепната от [[аси]]ните“ и че тя има свое място в небесата, наречено Фолкванг. Казва се, че ''„когато тя язди в битка, получава половината от загиналите, а другата половина взима Один, както е казано тук...“'', след което е цитиран стихът от Поетичната Еда. Висок след това продължава с описание на Сесрумнир - залата на Фрейя.
 
== Сага Едилс ==
 
В [[сага]]та Едилс, когато Едил Скалагримсон отказва да яде, неговата дъщеря Торгерд казва, че тя самата няма да приеме храна и така ще гладува до смърт, за да срещне богинята Фрейя:
 
{{цитат|Торгерд отговори с висок глас: „Не съм вечеряла и няма да се храня, докато не се присъединя към Фрейя. Нищо по-добро не знам от това, което ще направи баща ми. Не искам да живея, след като баща ми и брат ми са мъртви.“}}
 
Брит-Мари Нестрьом казва, че ''„като дом на загиналите нейния (на Фрейя) дом е отворен също и за жени, които са загинали по благороден начин.“'' Нестрьом цитира гореспоменатата част от сагата Едилс като пример и изтъква за още една подобна връзка в сагата Херварар сага ок Найдрекс, където кралицата се обесва в дисарсал (от нордически ''залата на [[диси|Дис]]'''), след като открива, че съпругът ѝ е предал и баща ѝ, и брат ѝ. Нестрьом коментраи, че ''„тази Дис едва ли би могла да е друга освен самата Фрейя - природната водачка на всички женски божества, наречени диси, а мястото на самоубийството на кралицата изглежда е свързано с Фрейя.“''
 
== Други теории ==
Като използва за източник Еуген Мог, Хенри Адамс Белоус казва, че: {{цитат|Фрейя представя смесване между две оригинално различни богини: жената на Один - Фриг и северната богиня на любовта. Този пасаж изглежда говори за нея като съпруга на Один. СнориСнуре използва същата смесица, но няма причина Фрейя, която е сестра на Фрейр, да дели с Один половината от падналите в битка.}} Джон Линдоу обяснява, че ако думата „Fólk-“ от Фолкванг се приеме със значение „войска“, то тогава Фолкванг е алтернатива на Валхала. Линдоу добавя, че, както и Один, Фрейя има връзка с вечнопродължаващата битка Хяднингавиг, където постоянно има жертви.
 
Рудолф Зимек смята, че наименованието Фолкванг е „със сигурност не много по-старо от самата поема Гримнисмал“ и добавя, че описанието в Гюлфагининг се придържа до описанието от Гримнисмал, но първото обяснява, че Сесрумнир се намира вътре във Фолкванг. Според Хилда Елис Давидсон „Валхала е добре известна, защото играе изключително важна роля в изображенията на войната и смъртта“, но значението на другите обиталища на боговете в скандинавската митология като например Юдалир, където живее богът Ул, и Фолкванг на Фрейя се е загубило.
Като използва за източник Еуген Мог, Хенри Адамс Белоус казва, че: {{цитат|Фрейя представя смесване между две оригинално различни богини: жената на Один - Фриг и северната богиня на любовта. Този пасаж изглежда говори за нея като съпруга на Один. Снори използва същата смесица, но няма причина Фрейя, която е сестра на Фрейр, да дели с Один половината от падналите в битка.}} Джон Линдоу обяснява, че ако думата „Fólk-“ от Фолкванг се приеме със значение „войска“, то тогава Фолкванг е алтернатива на Валхала. Линдоу добавя, че, както и Один, Фрейя има връзка с вечнопродължаващата битка Хяднингавиг, където постоянно има жертви.
 
Рудолф Зимек смята, че наименованието Фолкванг е „със сигурност не много по-старо от самата поема Гримнисмал“ и добавя, че описанието в Гюлфагининг се придържа до описанието от Гримнисмал, но първото обяснява, че Сесрумнир се намира вътре във Фолкванг. Според Хилда Елис Давидсон „Валхала е добре известна, защото играе изключително важна роля в изображенията на войната и смъртта“, но значението на другите обиталища на боговете в скандинавската митология като например Юдалир, където живее богът Ул, и Фолкванг на Фрейя се е загубило.
 
Брит-Мари Нестрьом акцентира върху казаното в Гюлфагининг, че „когато тя язди в битка, взима половината от загиналите“. Нестрьом коментира: {{цитат|Фрейя получава падналите герои от бойното поле също толкова достолепно, колкото и Один. Нейната зала е наречена Сесрумнир - „изпълнена с много места“ и вероятно има същата функция като Валхьол [Валхала] - „залата на падналите“, където воините ядат и пият бира след битка. И все пак трябва да се запитаме защо има два героични рая в идеята на скандинавската митология за задгробен живот. Вероятно е последствие от различни форми на посвещаване, тоест част от бойците изглежда са принадлежали на Один, а другата част на Фрейя. Тези примери говорят за Фрейя като богиня на войната и тя дори се появява като валкирия, буквално - „тази, която избира загиналите“.}}
* Bellows, Henry Adams (1936). ''The Poetic Edda: Translated from the Icelandic with an Introduction and Notes''. Princeton University Press. American Scandinavian Foundation.
* Hilda Ellis Davidson (1993). ''[http://books.google.com/books?id=sWLVZN0H224C&printsec=frontcover&dq=The+Lost+Beliefs+of+Northern+Europe#v=onepage&q=&f=false The Lost Beliefs of Northern Europe]'' (illustrated edition). Routledge. ISBN 0415049377
* Dobat, Siegfried Andres (2006). "Bridging„Bridging Mythology and Belief: Viking Age Functional Culture as a Reflection of the Belief in Divine Intervention"Intervention“ as collected in Andren, A. Jennbert, K. Raudvere, C. ''[http://books.google.com/books?id=gjq6rvoIRpAC&printsec=frontcover&source=gbs_navlinks_s#v=onepage&q=&f=false Old Norse Religion in Long Term Perspectives: Origins, Changes and Interactions, an International Conference in Lund, Sweden, June 3-7, 2004]''. Nordic Academic Press. ISBN 918911681X
* Faulkes, Anthony (Trans.) (1995). ''Edda''. Everyman's Library. ISBN 0-4608-7616-3
* John Lindow (2001). ''[http://books.google.com/books?id=KlT7tv3eMSwC&printsec=frontcover&source=gbs_navlinks_s#v=onepage&q=&f=false Norse Mythology: A Guide to the Gods, Heroes, Rituals, and Beliefs]''. Oxford University Press. ISBN 0-19-515382-0
* Näsström, Britt-Mari (1999). "Freyja„Freyja - The Trivalent Goddess"Goddess“ as collected in Sand, Reenberg Erik. Sørensen, Jørgen Podemann (1999). ''Comparative Studies in History of Religions: Their Aim, Scrope and Validity''. Museum Tusculanum Press. ISBN 8772895330
* Orchard, Andy (1997). ''Dictionary of Norse Myth and Legend''. Orion Publishing Group. ISBN 0-304-34520-2
* Scudder, Bernard (Trans.) (2001). "Egils„Egils saga"saga“ as collected in various (2001). ''The Sagas of Icelanders''. Penguin Group. ISBN 0 14 10.0003 10141000031
* Simek, Rudolf (2007) translated by Angela Hall. ''Dictionary of Northern Mythology''. D.S. Brewer. ISBN 0859915131
* Benjamin Thorpe (превод) (1907). ''The Elder Edda of Saemund Sigfusson''. Norrœna Society