Бобошево: Разлика между версии

Град Бобошево е разположен в Бобошевското поле, в географската област [[Долно поле]] на двата бряга на река [[Струма]], близо до вливането в нея на река [[Джерман]], в подножието на планината [[Влахина]]. Надморската височина на града е 380 метра. Отдалечен е на 63 километра от София, на 30 километра от [[Кюстендил]], на 14 километра от [[Дупница]] и на 17 километра от [[Благоевград]].

| align="center" | 1946

== История ==

Според [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]] („[[Български етимологичен речник]]“) етимологията на името е от [[боб]] и топонимната наставка ''-ош''.<ref name="Български етимологичен речник. Том I.60"/>)

Района по поречието на река Струма е включен в пределите на [[Първата българска държава]] при хан Крум (803—14). След приемането на християнството Струмската област се превръща във важен културен и духовен център. В началото на Х век е основан Руенския манастир “Свети Димитър” в който бил монах и Свети [[Йоан Рилски]]. От 10 – 12 век е и средновековната църква “Свети Тодор” в местността “Селище” до Бобошево, запазена и до днес. За участта на Бобошево през време на [[Византийско владичество над българските земи|византийска власт]] няма писмени сведения. За него напомнят намерените монети от византийските императори [[Константин X Дука]] (1059—67), [[Алексий I Комнин]] (1081 — 1118) и [[Мануил I Комнин]] (1143 — 80). При цар [[Калоян]] (1197-1207) земите по поречието на Струма отново стават част от [[Втора българска държава|българската държава]]. От грамотите на българските царе [[Иван Александър]] (1331-71) - за [[Пещерски манастир|Оряховския манастир]] ([[Мрака]]та) и [[Иван Шишман]] (1371-95) - за [[Рилския манастир]], става известно, че селата Скрино и Кърчино, а следователно и Бобошево влизат в пределите на Втората българска държава. След 1382 г. Дупнишкия край става част от [[Велбъждско деспотство|Велбъждкото деспотство]] на [[Константин Драгаш]]. След неговата смърт през 1395 г. Велбъждкото деспотство пада окончателно под османска власт.

=== В Османската империя ===

За първи път селището се споменава с днешното си име в един [[дефтер]] от 28.03.1526 г. по времето на султан [[Сюлейман I (Османска империя)|Сюлейман І]] (1520-66). Става въпрос за имоти на Рилския манастир, между които е изброено и едно лозе в Бобошево. В друг османски регистър от 1573 г. Бобошево се споменава, като частно владение, мюлк, на [[Есмихан Султан]], дъщеря на султан [[Селим II]] (1566—74) и жена на великия везир [[Мехмед паша - Соколлу]]. Всъщност това е подробен описен дефтер за [[Кюстендилски санджак|Кюстендилския санджак]] от 1570 г. В него се казва, че селата Бобошево и Илковци се дават като мюлк на „Нейно величество Есмихан Султан", като населението се освобождава от плащането на някои данъци и повинности, а също така и от събирането на момчета за [[еничар]]и. В тези селища се забранява и достъпът на държавни чиновници. Дефтерът за тази година регистрира в Бобошево 330 домакинства и споменава плащането на пазарна такса, което показва, че там е имало тържище.

Надарено с такива важни привилегии, населението не било обезпокоявано от никого и продължило да живее и се развива сравнително свободно, както и по-рано.

В средата на 17 век през Бобошево минава османският пътешественик [[Евлия Челеби]], който пише, че в градчето има 500 покрити с тръстика и керемиди невернишки къщи и около 50 дюкяна. Веднъж в седмицата, в неделя, става оживен пазар, на който се събират няколко хиляди души. Градчето се слави с вкусното като масло сирене.<ref>Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр.28-29.</ref>

Неслучайно през 15 - 17 век в Бобошево и района са съградени множество църкви, от които са запазени и досега църквите "Свети Илия", "Свети Димитър" и "Свети Атанасий" в Бобошево и "Света Петка" и "Свети Никола" в съседното село [[Вуково]]. И през време на османското владичество Бобошево запазва значението си на голям духовно-културен център. След 1839 г. обаче, всички привилегии на отделни християнски селища били премахнати: от фермана на султан [[Абдул Азис]] (1861-76) от 25.08.1861 г. се вижда, че Бобошево се облага с данъци, от които дотогава е било освободено.

През време на османското владичество основен поминък на населението са земеделието и скотовъдството. Развиват се и домашните занаяти - шивачество, кожухарство, бояджийство, обущарство, ковачество, коларство, кацарство, дюлгерство, грънчарство. През 1861 г. кюркчиите (кожухари) се организират в "[[еснаф]] на кюрчиите". Отделно съществуват и абаджийски и дюлгерски еснафи.