Гърляно: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кор. |
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 13:
== География ==
Село Гърляно се намира в [[планина|планински]] район, близо до границата с [[Република Македония]], в географската област [[Каменица (област)|Каменица]], в полите на планината [[Осогово]], по двата бряга на река [[Бистрица (Соволянска)|Бистрица]], на
▲Село Гърляно се намира в [[планина|планински]] район, близо до границата с [[Република Македония]], в географската област [[Каменица (област)|Каменица]], в полите на планината [[Осогово]], по двата бряга на река [[Бистрица (Соволянска)|Бистрица]], на 12 km западно от гр. [[Кюстендил]].
Селото е разпръснат тип, образувано от 8 махали: Балиндолска, Стругарска, Биковци, Ресенска, Лажовска, Баовечка, Джопърци и Рекалийска.
Line 21 ⟶ 20:
През годините селото принадлежи към следните общини: Преколница (1883-1887), Гърляно (1887-1889), Преколница (1889-1926), Раненци (1926-1958), Жиленци (1958-1959), Раненци (1959-1978), Гюешево (1978-1983), Гърляно (1983-1987), Кюстендил (от 1987 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%C3%FA%F0%EB%FF%ED%EE&code=18352&kind=2]
== Население ==
{| class="wikitable"
| '''Година'''
| align="center" | 1880
Ред 28:
| align="center" | 1920
| align="center" | 1926
| align="center" | 1934
| align="center" | 1946
| align="center" | 1956
Ред 48:
|align="center" | 281
|align="center" | 285
|align="center" | 247
|align="center" | 266
|align="center" | 214
|align="center" | 185
|}
Ред 74:
== Исторически, културни и природни забележителности ==
* [[Оброк]] "Света Троица", "Свети Петър" и "Свети Димитър". Намира се на около 1 km югоизточно от кметството при Лажовска махала.
* Архитектурен паметник на загиналите за национално обединение.
== Религии ==
Село Гърляно принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].
== Обществени институции ==
* Кметство Гърляно.
Line 87 ⟶ 88:
* Петковден - курбан в памет на загиналите във войните.
* Петровден - събор в местността "Планиница".
== Литература ==
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. ''Каменица'', София, 1935 г., МСбLX, с.364-369;
* Стойков, Руси - Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) - В : ''Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик
* Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека "Васил Коларов" от XV, XVI, XVII и XVIII в. - ''Известия на НБ "Васил Коларов"за 1959 г.'', Т.І (VII), С., 1961 г., с.396;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - ''Археологически паметници от Кюстендилски окръг'', София, 1978 г., с.16;
* Соколоски, Методија. ''Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак.'' т.V, кн.І, Скопије, 1983 г., с.180-181;
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я'', София, 1988 г., изд.БАН., с.160-161;
* Щерионов, Щелиян,
* Чолева-Димитрова, Анна М. - ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд.Пенсофт.с.48, 51,87, 89, 116;
* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - ''Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници
* Биков, Здравко. ''Гърляно - предци и потомци във вековете'', Кюстендил, 2006 г.;
* Тикварски, Любен. ''В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско'', Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.70-75;
Line 112 ⟶ 111:
{{Населени места в Община Кюстендил}}
[[Категория: Села в Област Кюстендил]]
| |||