Гюешево: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
форматиране: 6x нов ред, 5x интервали, 2x дв. интервал (ползвайки Advisor.js)
Ред 17:
 
== География ==
Село Гюешево се намира в планински район, в географската област [[Каменица (област)|Каменица]], в северните разклонения на [[Осоговска планина|Осоговската планина]], на около 1016 метра надморска височина. През него текат реките Лебница и Ръшча, притоци на [[Бистрица (Соволянска)|р.Бистрица]]. Селото отстои на 20,5 км. по шосе и на 34 км. по жп.линия от гр. [[Кюстендил]]. Крайна гара на ж.п. линията от [[Кюстендил]].
 
Село Гюешево се намира в планински район, в географската област [[Каменица (област)|Каменица]], в северните разклонения на [[Осоговска планина|Осоговската планина]], на около 1016 метра надморска височина. През него текат реките Лебница и Ръшча, притоци на [[Бистрица (Соволянска)|р.Бистрица]]. Селото отстои на 20,5 км. по шосе и на 34 км. по жп.линия от гр. [[Кюстендил]]. Крайна гара на ж.п. линията от [[Кюстендил]].
 
През Гюешево минава международния път Е871, който през Велбъждкия проход свързва Кюстендил с [[Крива паланка]]. В непосредствена близост се намира [[Контролно-пропускателен пункт|ГКПП]] "[[ГКПП Гюешево|Гюешево]]".
Line 24 ⟶ 23:
Селото е разпръснато, съставено от махали : Борнарска, Рекалци, Цървенджии, Гьошенска, Босачка, Торбанска, Чифличка, Село (център), Заревска, Тонева, Чачарска.
 
Климат : умерен, преходно континентален.
 
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Преколница (1883-1922), Община Гюешево (1922-1934), Община Раненци (1934-1958), Община Жиленци (1958-1959), Община Раненци (1959-1978), Община Гюешево (1978 - 1983), Община Гърляно (1983-1987), Община Кюстендил (от 1987 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%C3%FE%E5%F8%E5%E2%EE&code=18455&kind=2]
 
== Население ==
{| class="wikitable"
{| {{prettytable}}
| '''Година'''
| align="center" | 1880
| align="center" | 1900
| align="center" | 1926
| align="center" | 1934
| align="center" | 1946
| align="center" | 1956
Line 70 ⟶ 69:
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 4 души от Гюешево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref>
 
През 1921 г. е основано читалище „Просвета“. През 1930 г. е построен храм-паметник „Света Троица“ с костница на загиналите войници и офицери през войните между 1912-13 и 1915-18 г.
 
През 1932 г. е учредено Всестранно земеделско кооперативно сдружение "Руен", което през 1960 г. се обединява с кооперация "Осогово" - с.Раненци.
Line 81 ⟶ 80:
 
В близост до селото се намират [[Рудник|рудниците]] „Лебница“, „Сребърно коло“ и флотационната фабрика „Осогово“ (понастоящем закрити).
 
След демократичния [[преход]] към пазарно стопанство, в селото се наблюдават активни миграционни процеси.
 
== Исторически, културни и природни забележителности ==
* Ж.п. гара (1910 г.)
* Храм-паметник „Света Троица“ (1930 г.)
 
== Религии ==
[[Image:GueshevoSvTroitza.JPG|дясно|thumb|260px|Храм-паметник "Света Троица"]]
Line 95 ⟶ 97:
== Редовни събития ==
* Събор на хайдушкото движение. Организира се от Кметството на село Гюешево и е посветен на Румена войвода, действала с четата си в годините на турското робство в този район. Съборът продължава с концертна програма и народно веселие в центъра на селото.
 
== Личности ==
* [[Румена войвода]] (1829 - между 1862 и 1895), [[българска]] [[хайдути|хайдутка]].
 
== Литература ==
* Бръчкова, Мария. Антични находки в Гюешево. В : ''Известия на Българското археологическо дружество'', VII, 1919-1920 г., с. 138
Line 103 ⟶ 107:
* Манев, Владимир. „Антични находки от Гюешево“, ''в-к „Звезда“'' (Кюстендил), № 98, 23.08.1975 г.;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - ''„Археологически паметници от Кюстендилски окръг“'', София, 1978 г., с. 16;
* Соколоски, Методија. ''Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак.'' т.V, кн.І, Скопије, 1983 г., с.25, 34-35;
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я'', София, 1988 г., изд.БАН., с.161-162;
* Чолева-Димитрова, Анна М. - ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт, с. 116;
* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - ''Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица.'', Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.16-17;
* Манев, Владимир. ''Гюешево - кратка история.'' 2004 г., ДА-Кюстендил, ф.271, оп.1, а.е.80;
* Тикварски, Любен. ''В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско'', Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.40-47;
Line 121 ⟶ 125:
 
{{Населени места в Община Кюстендил}}
 
[[Категория: Села в Област Кюстендил]]