Жеравино: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Селище в Сърбия с Шаблон:Селище инфо|Сърбия
форматиране: 14x дв. интервал, 10x интервали, заглавие, нов ред (ползвайки Advisor.js)
Ред 33:
 
== География ==
Село Жеравино е разположено на границата с [[Република Сърбия]] и [[Република Македония]] (пирамида №106) в географската област [[Каменица (област)|Каменица]]. Разделено е след [[1920]] г. между [[България]] и [[Сърбия]]. Жеравино, и по-специално неговата Горчилска махала, е най-западното населено място в Република България. Има умерен континентален нископланински климат. Селото е от разпръснат тип и е образувано от 5 махали:
 
*Дюлгерска,
*Радевска,
*Чергарска,
*Горчилска,
*Папрадска.
 
През годините селото на територията на България принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Бобешино (1883-1934), Община Долно село (1934-1958), Община Жиленци (1958-1959), Община Долно село (1959-1978), Община Гюешево (1978-1983), Община Гърляно (1987 - 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). <ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%C6%E5%F0%E0%E2%E8%ED%EE&code=29266&kind=2 www.nsi.bg]</ref>
 
== Население ==
{| class="wikitable"
 
{| {{prettytable}}
| '''Година'''
| align="center" | 1880
| align="center" | 1900
| align="center" | 1926
| align="center" | 1934
| align="center" | 1946
| align="center" | 1956
Line 66 ⟶ 65:
|align="center" | 239
|align="center" | 147
|align="center" | 44
|align="center" | 20
|align="center" | 10
|align="center" | 4
|align="center" | 4
|}
 
Line 78 ⟶ 77:
Село Жеравино старо средновековно селище, регистрирано в османски данъчен регистър от [[1570]]-[[1572]] г. под името Жеравино с 20 християнски домакинства и 15 ергени. Има статут на дервенджийско село.
 
В началото на [[20 век]] землището на селото включва 3484 дка ниви, 676 дка естествени ливади, 607 дка мери, 1179 дка гори и др. и се отглреждат 1126 глави дребен и 316 глави едър добитък. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има бакалница и кръчма. В селото има училище отпреди Освобождението, нова училищна сграда е построена през 1938 г. През 1894 г. е построена църквата "Свети Георги", на 1210 м надм.височина.
 
След [[Първа световна война|Първата световна война]], съгласно [[Ньойски договор|Ньойския договор]] от [[1919]] година, част от селото е отнето от територията на [[Царство България]] и присъединено към [[Кралство Югославия]].
 
През [[1943]] г. в селото се отглеждат 3532 овце, 97 кози, 412 говеда, 130 коня, 136 свине и 646 птици. През 1938-1943 г. в местността "Вели връх" са залесени 28 дка с акация, бял и черен бор, през [[1947]]-[[1949]] г. в местността "Женско присое" са залесени 220 дка.
 
През [[1957]] г. заедно със селата [[Бобешино]], Коприва и Црешнево е учредено ТКЗС "Граничар", което от [[1979]] г. е в състава на на АПК "Румяна войвода" - с. [[Гърляно]].
Line 90 ⟶ 89:
== Село Жеравино в Сърбия ==
;Население
{| class="wikitable"
{| {{prettytable}}
| '''Година'''
| align="center" | 1948
Line 105 ⟶ 104:
|align="center" | 152
|align="center" | 152
|align="center" | 68
|align="center" | 34
|align="center" | 24
|}
 
;Етнически състав (2002)
{| class="wikitable"
{| {{prettytable}}
| '''Народност'''
| align="center" | българи
Line 118 ⟶ 117:
|-
| '''% от населението'''
|align="center" | 76,20 %
|align="center" | 19,04 %
|align="center" | 4,76 %
|}
 
Line 129 ⟶ 128:
[[Картинка:Zheravino-church-Ignat-Ignev.jpg|дясно|мини|250п|Църквата "Свети Георги" - с. Жеравино]]
 
* [[Свети Георги (Жеравино)|Църква “Свети Георги”]]. Построена е през 1893 г. Сега близо до църквата минава граничната бразда с Република Сърбия. Църквата представлява трикорабна псевдобазилика, с два реда от по две колони, съединени с арки, разделящи корабите. Северната и южната стена са удължени на запад, съединени с аркада от две колони, поддържащи и отделението за хора. Над средния кораб има четири слепи купола, а страничните кораби са с плоски тавани с дъсчена общшивка. [[Иконостас]]ът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти, с изключение на олтарните двери и кръста, които са резбовани. Иконите и стенописите са рисувани от живописеца [[Евстатий Попдимитров]] от село [[Осой (Община Дебър)|Осой]], сега в [[Република Македония]].
 
== Редовни събития ==
* Събор на празника на Свети Йоаким Осоговски.
 
== Личности ==
* [[Цоню Дамянов]] (1899 - ), юрист, д-р на правните науки
* [[Стоил Бонев Милков]](1941- ), доц.д-р инж. дългогодишен преподавател в УАСГ
 
== Литература ==
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. ''Каменица'', София, 1935 г., МСбLX, с.283-287;
* Соколоски, Методија. ''Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак.'' т.V, кн.І, Скопије, 1983 г., с.28 и 155-156;
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.221;
* Чолева-Димитрова, Анна М. - ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд.Пенсофт.с.88 и 126;