Разлика между версии на „Коняво“

30 байта изтрити ,  преди 5 години
форматиране: 8x нов ред, 6x дв. интервал, 4x интервали, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js)
(форматиране: 8x нов ред, 6x дв. интервал, 4x интервали, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js))
 
== География ==
Село Коняво се намира в [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]], на североизток от гр.Кюстендил, на шосето [[София]] - [[Кюстендил]] - [[Скопие]] и отклонението за гр.[[Бобов дол]], в югозападните поли на [[Конявска планина|Конявската планина]]. Купно село.
 
Село Коняво се намира в [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]], на североизток от гр.Кюстендил, на шосето [[София]] - [[Кюстендил]] - [[Скопие]] и отклонението за гр.[[Бобов дол]], в югозападните поли на [[Конявска планина|Конявската планина]]. Купно село.
 
Климат : умерен, преходно континентален.
 
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Коняво (1949-1978) и Община Кюстендил (от 1978 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%CA%EE%ED%FF%E2%EE&code=38432&kind=-1]
 
== Население ==
{| class="wikitable"
{| {{prettytable}}
| '''Година'''
| align="center" | 1880
| align="center" | 1934
| align="center" | 1946
| align="center" | 1956
| align="center" | 1965
| align="center" | 1975
|-
| '''Население'''
|align="center" | 716
|align="center" | 997
|align="center" | 1187
|align="center" | 1263
|align="center" | 1369
|align="center" | 1115
|align="center" | 817
|}
 
== История ==
Няма данни за времето на възникване на селището. В землището на селото са открити останки от античен некропол и светилище в местността "Маркова стъпка".
 
В самото село са открити при археологически разкопки са открити останки от антично и късноантично селище. При осъществяване на изкопите за строеж на читалищната сграда и при благоустройствени мероприятия са разкрити солидни основи на дълбочина от 1 метър. Градежът им е от блокове споени с хоросан. Изкопани са долиуми, тухли, керемиди, съдове от глина и различни битови материали. От тук произхождат два жертвеника с гръцки надписи и оброчна плочка на Богинята майка ([[Хера]], [[Кибела]]).
 
Според археолозите на това място е съществуало тържище (емпориум), което е обслужвало населението от тази област и е било управлявано от Пауталия. То се е намирало на пътя [[Сердика]] - [[Пауталия]].
 
На 1,5 км. северозападно от селото, в местността Маркова стъпка, между щосето за с.[[Дворище]] и р.[[Струма]] през 60-те години на XX век, по време на оран, местните жители са открили каменни саркофази и гробове, изградени от тухли. Погребенията са извършени черз трупополагане. Гробният инвентар е застъпен предимно с глинени съдове. Обстоятелството, че тук са намерени няколко надписа, релеф на бог [[Митра]], оброчна плочка на Тракисйкия конник дава основание на историците да предположат, че на това място е съществувало светилище. В наши дни на мястото са засадени обощни дървета и не личат културни останки.<ref>"Археологически паметници от Кюстендилски окръг", Цв. Дремсизова-Нелчинова, Л.Слокоска, ДИ "Септември", София 1978, стр. 19</ref>
 
В турски регистри селото се споменава като Коново (1570), Койнива, Коньово и Коньова (1576). В своите пътеписи (1836-1838) французинът [[Ами Буе]] го посочва като ''"Конево, Кониево, където пътят за Радомир пресича през брод Стримон"''. В руска триверствова карта от 1878 г. е записано като Коньово.
 
През 1866 г. селото има 64 домакинства с 460 жители. Преди Освобождението селото брои 50 български и 40 турски къщи. Само 8 турски къщи били с постоянни жители - останалите турци живеели в Кюстендил.Земята била притежание на четири големи турски чифлика 7 Ибраимов, Пашов, Расимбегов и Февибегов.
 
В края на ХІХ век селото има 10288 декара землище, от които 6193 дка ниви, 1695 дка гори, 1341 дка лозя, 583 дка естествени ливади, 511 дка овощни и зеленчукови градини и др. и се отглеждат 972 овце, 319 говеда и 58 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (зърнени храни, овощарство, лозарство, тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 6 воденици и бакалница.
 
Селото има собствено училище от 1874 г., през 1880 г. е построена църквата "Преображение Господне".
 
През 1915 г. е учредено Земеделско скотовъдно спестовно-заемно сдружение "Орач". Открита е пощенска станция (1921), създадено е читалище "Светлина" (1922), лекарски участък (1935), лятна детска градина (1936). През 1928 г. е образуван воден синдикат "СТрума", който построява помпена станция между селата Ръждавица и Шипочано.Селото е водоснабдено (1934) и електрифицирано (1939).
 
През 1956 г. е учредено ТКЗС"Обединение", което от 1960 г. е център на Обединено ТКЗС"Димитър Благоев" (включващо и Жабокрът с махалата Гирчевци, Копиловци, Дворище, Буново и Цървеняно), а от 1982 г. е център на АПК"Димитър Благоев" - с.Коняво.
== Религии ==
Село Коняво принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].
 
== Обществени институции ==
* Кметство Коняво.
* Читалище "Светлина" - действащо читалище, регистрирано под номер 2568 в Министерство на културата на Република България. Дейности : Група за народни обичаи Лазарки; Клуб Млад приятел на книгата; Кръжок по народно творчество; библиотека с 12742 тома.
 
== Исторически, културни и природни забележителности ==
* Църква "Преображение Господне" (1880).
* Архитектурен паметник на загиналите руски воини в Руско-турската война.
 
== Икономика ==
До 1989 г. в черешовите насаждения на Коняво са произвеждани 60% от цялата черешова продукция на България за износ за прясна консумация. В селото има кариера за гранит, пътна фирма и бензиностанция.
 
== Редовни събития ==
* Събор на 18 август
* Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд.Пенсофт, с.133.
 
<!-- === Кухня === -->
== Външни препратки ==
* [http://vremeto.bg/city.php?city=3249 Времето в с.Коняво]
* [http://www.predavatel.com/bg/2/kus.htm Радио и телевизия в Кюстендил]
 
== Източници ==
<references />
{{Reflist}}