Мазарачево: Разлика между версии

Мазарачево се намира в [[Кюстендилската котловина]], на 11 [[км]] северозападно от град [[Кюстендил]], по течението на река [[Бистрица (Соволянска)|Бистрица]], на жп линията [[Кюстендил]] - [[Гюешево]]. С град Кюстендил селото е свързано чрез асфалтов път, отклоняващ се за него в западната част на село [[Соволяно]].

== Население ==

| align="center" | 1934

|align="center" | 75

|align="center" | 40

Махалата е образувана от 14 по-малки махали, като най-голямата от тях е "Боровица" (населена от родовете Ризови (староселци), Коле Христови (от с. [[Лисец (Област Кюстендил)|Лисец]]), [[род Велкови|Велкови]] (староселци), Баба Николинини, Баба Алтънини (и двата от с. [[Режинци]]), Мангуски, Костадин Христови (от с. [[Дукат (Община Босилеград)|Дукат]]). Останалите махали са : "Абикушин дол" (от родовете-староселци Венкови, Анастасови и Бежулски), "[[Тренчова махала (Ленище)]]", "Рамница" (от един род от с. [[Церовица]]), "Караджина орница" (род Стоилкови от с. [[Ломница (Област Кюстендил)|Ломница]]), "Йовкова" (до връх Орлова чука), "Мишовица" (родове Баба Илинкини и Цековци от Каменица), "Паничарци" (род Никлинци от с. [[Бистрица (Област Кюстендил)|Бистрица]]), "Лоза" (5 рода: Карадаци от с. [[Белут]], Митовци, Лазови, Петревци и Анджакерци), "Липица" (родове Яначкови и Гавазови и един род [[цигани]]), "Благуно" (родове Атанасови (Герови) и Дядо Илиеви (и двата са староселци), "Валявиците" (също Дядо Илиинци) – староселци, "Дренье" (Дядо Атанасови) – староселци и "Синов дол" (от рода Дядо Илиинци).

Намира се в западния край на селското землище, в съседство с Долната махала на село [[Кършалево]]. Църна река е обобщаващо име и за 15 по-малки махали. През 60-те години на ХХ-ти век тези махали са били образувани от 2 до най-много 13 къщи. Понякога в тях са живеели наследниците на един род, а в по-големите – по 3-4 рода. Имената на тези махали са : "Доларе", "Ридарци" (заселници от паланечкото село Търново), "Китина" (род Петревци от с.Кършалево), "Пешова", "Баба Янинци", "Дебели рид" (род Димиткови от с. [[Горно Уйно]]), "Митрева" (по произход от Ридарци), "Безбелийска" (род Костадинови от с. Горно Тлъмино, Сърбия), "Христо Царо" (от с. Кършалево), "Денчина падина", "Делвино" (от с. [[Дукат (Община Босилеград)|Дукат]]), "Мачище" (род Стоименови), "Ибров кръст" (род Стойновци), "Кукла" (родовете Манови, Джокевци и Цековци) и "Лъбинци" (род Стоянови).

През [[1866]] г. селото брои 55 домакинства с 465 жители. Около половин век преди това в махалите Църна река и Боровица живеел само дядо Златан с неговите осем синове. По-късно при тях се преместили още домакинства от събрания дял на селото, а други дошли направо от някои други села и покрайнини.

Преди [[Освобождение]]то земята на селото била раетска, като по голямата част от нея била включена в големи турски чифлици. В тях били построени три кули (летни жилища) на собствениците-турци, живеещи иначе в град [[Кюстендил]], които след Освобождението били разрушени.

След [[1878]] г. част от населението започва да се изселва, като до [[Първата световна война]] се изселват около 11 домакинства в Шуменско и Търговищко.

В края на XIX век Мазарачево има 9731 дка землище, от които 5062 дка [[нива|ниви]], 4334 дка [[гора|гори]], 210 дка естествени [[ливада|ливади]], 125 дка овощни и зеленчукови градини и др. и се отглеждат 873 [[овца|овце]], 982 [[коза|кози]], 348 [[говедо|говеда]] и 125 [[кон|коня]]я. Основен поминък на населението са земеделие, скотовъдство и домашни занаяти.

Около 90 % от землището на селото е разположено на планински терени. Поради тази причина след [[Освобождението]] започва и изсичането на голяма част от горите около селото и превръщането им в ниви и пасища, но без особен резултат за земеделието. Овощните градини (предимно ябълкови дървета) на селото се намират основно в събраната му по-равнинна част. По поречието на река [[Бистрица]] са били разположени 12 [[воденица|воденици]] и 2 [[тепавица|тепавици]].

През [[190]] г. е построено училище в центърва на селото, а през [[1929]] г. - са построени училища и в махалите Църна река и Боровица. През [[1927]] г. се основава читалище "Пробуда", През [[1937]] г. е учредена кредитна кооперация "Взаимопомощ" от 16 учредители. Кооперацията има за цел да приема спестяванията на членовете си, да им отпуска заеми за стопански нужди, да ги снабдява със стоки. Работи в областта на кредито-раздаването и влогонабирането; развива търговия с потребителски стоки; открива магазин през [[1938]] г. Включва се при създаването на фонд за водоснабдяване на селото. След [[9 септември 1944]] г. разширява търговската си дейност. Кредитните ѝ функции отпадат след въвеждането на държавния [[монопол]] в банковото дело ([[1947]]). През [[1948]] г. става всестранна кооперация; през [[1952]] — селкооп, а през [[1954]] е присъединена към Селкооп „Бистрица" в с.[[Соволяно]].

Преди [[Втората световна война]] изселническото движение се засилва и става още по-масово през 50-те до 60-те години на ХХ-ти век. Основна причина за изселванията от селото са индустриализацията на страната и нископродуктивното земеделие.

След 9 септември 1944 г. селото се модернизира. Провеждат се мащабни залесителни мероприятия. Увеличават се площите, заето с овощни градини.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след [[1989]] г. и засилената миграция населението още по-силно намалява.