Разлика между версии на „Юстин II“

13 байта изтрити ,  преди 6 години
кирилско І → латинско I
(кирилско І → латинско I)
| герб =
}}
'''Флавий Юстин Юниор Август''' ({{lang-la|Flavius Iustinus Iunior Augustus}}) или '''Юстин ІІII''' е [[император]] на [[Византия]] ([[565]] - [[578]]).
 
Той е племенник на [[Юстиниан I]] и съпруг на [[Елия София|София]], племенницата на [[императрица]] [[Теодора]] и от там член на Юстиниановата династия. През управлението на чичо си заема длъжността [[куропалат]] и добива влияние в столицата. След смъртта на Юстиниан ІI Велики през ноември 565 г., дворцовата гвардия на екскубиторите издига Юстин ІІII за император.
 
Юстин ІІII е описван като "твърд човек, заслепен от славата на предшествениците си и нагърбен със задачата да води една изтощена, зле защитена империя, преминаваща през голяма криза".
 
"Във външната политика той се държи като неуязвим, непримирим римлянин и при катастрофи, които често неговата липса на реализъм причинявала, все пак здравия му разум надделявал. Юстин често подценявал външните сили и се надявал да успее да ги заблуди със своята непреклонност, защото знаел за отчайващото положение на финансите и армията му, а и търсел помирение със [[монофизитство|монофизитите]]".
===Външна политика===
Вниманието на Юстин II е насочено най-вече към северните и източните граници. Възползвайки се от конфликта между [[гепиди]]те и [[лангобарди]]те, имперските войски окупират [[Сирмиум]] през 567 г. Това обаче става причина племената да напуснат придунавските територии и да нахлуят в Италия през следващата година.
[[File:Justin II siliqua 681331.jpg|thumb|ляво|255px|[[Силиква]] с изображение на Юстин ІІII]]
 
Най-важното събитие по време на управлението на Юстин II била инвазията на [[лангобарди|ломбардите]] в [[Италия]], които, в мащабен съюз със [[гепиди]], [[саксонци]], [[Прабългари|българи]], [[сармати]], [[свеви]] и панонски племена, нападат през [[568]] г. и само за няколко години завладяват почти цялата страна, без да срещнат сериозна съпротива. Неорганизирани и отслабени в резултат от епидемия, византийските войски в Италия, под командването на [[евнух]]а [[Нарсес]], се ограничават само до отбрана на крепостите. Когато Нарсес умира през 574 г. Рим, [[Равена]] и повечето от по-големите градове все още остават под властта на империята. Междувременно, [[вестготи]]те в [[Испания]] и [[бербери]]те в [[Северна Африка]] предприемат настъпление срещу границите на империята в началото на 70-те години.
 
През [[572]] г. се стига до война със [[сасаниди|Сасанидска Персия]] за контрола над северен [[Кавказ]]. По време на настъплението им в [[Месопотамия]], [[ромеи]]те губят подкрепата на арабските си съюзници, поради заплахите които императора отправя към тях. След две катастрофални кампании, при които [[перси|персите]] преминават в контраофанзива, империята губи част от [[Сирия]] (573 г.), заедно с ключовата крепост Дара. През 574 г. Юстин II купува несигурен мир, като се съгласява да плаща на персийският шах значителен годишен данък от 45 хил. златни [[солид]]а.
[[File:Justin II with Sophia.jpg|thumb|дясно|165px|Монета от 20 [[нумия|нумии]] (половин [[фолис]]) с изображение на Юстин ІІII и София]]
 
В последните години от царуването на Юстин II, Византия сключва съюз с [[Тюркски хаганат|тюркският хаганат]] срещу Персия, но това не трае дълго и няма особен резултат. По същото време [[авари|аварите]] окончателно заемат земите на север от долното течение на Дунав. След като императора отказва да плаща данък на аварският кан [[Баян]], те започват да нахлуват в балканските провинции на империята, възползвайки се от затрудненията на изток. През 574 г. имперската армия е разбита в Тракия от аварите, което принуждава правителството в Константинопол да приеме условията за подновяването на мира и отново да изплаща годишен данък (60 хил. солида) на аварския владетел.
 
===Абдикация===
След като разбира за пораженията срещу аварите и персите, императора започва да проявява признаци на психическо разстройство. Временните пристъпи на безумие, които го обхващали, принудили Юстин ІІII да избере престолонаследник. Пренебрегвайки собствените си близки, той посочва [[генерал]] [[Тиберий II|Тиберий]] за [[кесар]] през [[декември]] [[574]] г. (по препоръка на София), след което публично абдикира. София и Тиберий управлявали като регенти 4 години през които Юстин напълно загубил разсъдъка си.
 
==Външни препратки==
562 580

редакции